3 Царе 21

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. (Ис 5:8)2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.5 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“6 А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето[1].“7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“8 И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа.10 А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ (Изх 22:27; Лев 24:14; Вт 17:6; Вт 19:5)11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати.12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа.13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря.14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“15 А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв[2], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.17 И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:18 „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее.19 И кажи му: ‘Така казва Господ: «Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?» Така казва Господ: «На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята»’.“ (4 Цар 9:25)20 Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа[3].21 Така говори Господ: ‘Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, (3 Цар 14:10; 3 Цар 16:3)22 и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.’23 Също за Йезавел Господ каза: ‘Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. (4 Цар 9:10)24 Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.’25 Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; (3 Цар 16:30)26 той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“27 И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен.28 Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:29 „Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“ (4 Цар 9:7)