1Изминаха три години без война между арамейците и Израил. (2 Лет 18:1)2А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.3И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“4Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“ (4 Цар 3:7)5И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“6Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“7А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ (4 Цар 3:11)8израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“9Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“10Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.11А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: ‘С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш’.“12И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“13Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“14А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“15И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“16А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“17Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: ‘Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир’.“ (Чис 27:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36; Мк 6:34)18А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“19Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него. (Ис 6:1)20И Господ каза: ‘Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.21Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: «Аз ще го подмамя.» И Господ го запита: «С какво?»22И той отговори: «Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.» И Господ каза: «Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи».’23И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“24А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“25Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“26Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас27и кажете: ‘Така говори царят: «Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир»’.“28А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“29И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.30Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.31А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“32Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.33И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.34А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“35Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.36И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“37Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.38А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
Юдейското и израилското царство след Ахав
39А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе. (Ам 3:15)40Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.41А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. (2 Лет 17:1; 2 Лет 20:31)42Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.43Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.44[1] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.45Йосафат сключи мир с израилския цар.46А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.47Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса. (3 Цар 15:12)48В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.49Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер. (3 Цар 9:26)50Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.51И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.52Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.53Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.54Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.