1Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея.2И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града3да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“4израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“5А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове.6Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“7Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“8А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“9Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора.10Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“11израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“12Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.13И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“14И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“15Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.16И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха.17Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария.18А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.19Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската.20И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница.21Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците.22След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“23А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием.24Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители.25И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.26След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил.27Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.28Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“29И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден.30Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга.31Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“32И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“33И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си.34И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.35Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари.36Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. (3 Цар 13:20)37После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани.38Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите.39Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант* сребро.’40И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“41Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците.42А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“43И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.