1След него се яви Натан, за да изрича пророчества в дните на Давид. (2Sa 7:4; 2Sa 12:1)2Както тлъстина се отделя за Господ от мирна жертва, така и Давид – измежду синовете на Израил.3Той играеше с лъвовете като с козлета и с мечките – като с агнета. (1Sa 17:34)4Не уби ли той в младините си великана и не сне ли позора от народа,[1] като размаха в ръка прашка с камък и сломи гордостта на Голиат? (1Sa 17:1)5Защото извика към Всевишния Господ и Той даде сила на десницата му, за да порази силен в битка човек и да въздигне мощта на своя народ.6Тогава запяха в прослава, че е избил десетки хиляди, възхваляваха него, благословения от Господа, и го увенчаха като цар с венеца на славата. (1Sa 18:7; 2Sa 5:1)7Защото той изтреби околните врагове и усмири враждебните филистимци, като съкруши мощта им чак до наши дни.8След всяко свое дело той отправяше благодарност към Всевишния Господ с хвалебствено слово,[2] от все сърце възпяваше и обичаше своя Създател,9а пред жертвеника постави певци и звучаха сладките им напеви[3]. (1Ch 16:4; 1Ch 25:1)10На празниците придаде великолепие и точно определи тяхното време, когато певците ще прославят святото Божие име и от ранно утро ще огласят светилището.11Господ му прости греховете, въздигна за вечни времена мощта му и го дари с царски завет и със славния престол на Израил. (2Sa 7:12; 2Sa 12:13; Ps 89:25)
Премъдростта на Соломон
12След него се издигна умният му син, който заради своя баща живя честито. (1Ki 2:1)13Соломон царува в мирни дни, защото Бог отвред му създаде спокойствие, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище за вечни времена. (1Ki 5:17; Sir 1:17)14Колко мъдър си бил ти в младините си – като река, пълна с разум! (1Ki 3:4; 1Ki 5:9)15Духът ти покри земята и ти я изпълни със загадъчни притчи.16Името ти достигна далечни острови и ти беше обичан, защото донесе мир.17Навред по земята се удивляваха от твоите песни, пословици, притчи и тълкувания. (1Ki 10:1)18В името на Господ Бог, наречен Бог на Израил,[4] ти събра злато като мед и умножи среброто като олово. (1Ki 10:11; 1Ki 10:27)19Но ти се отдаде на страстта си към жените и стана подвластен на своето тяло. (1Ki 11:1)20Така остави петно върху славата си и оскверни потомството си, като навлече гняв върху своите деца и те страдат от твоето безумие –21[5] властта ти се раздели на две и от Ефрем произлезе непокорно царство.22Но Господ няма да изостави милостта Си и няма да разруши нито едно от делата Си, няма да изтреби потомците на Своя избраник и няма да изкорени семето на онзи, който Го е възлюбил.[6] Затова Той остави остатък от потомството на Яков, а на Давид даде корен от него. (Ps 89:31)23Соломон намери вечен покой при предците си[7] и остави след себе си безумие за народа – своя лишен от разум син Ровоам, който с решението си отвърна от себе си народа. (1Ki 12:1)24А след това Йеровоам, синът на Нават, поведе Израил към отстъпничество и показа на Ефрем пътя на греха.[8] Те натрупаха толкова грехове, че бяха пропъдени от земята си. (1Ki 12:26; 2Ki 17:21)25И се отдаваха на всяко зло, чак докато отмъщението се стовари върху тях.