1Иисус Навин беше силен в битките и наследник на Мойсей в пророчествата. [1] Според името си той се показа велик при спасението на Божиите избранници, когато отмъщаваше на настъпващите врагове, за да даде на Израил отредената му като наследство земя.2Как се прослави той, когато вдигна ръка и размаха меч срещу града! (И Н 8:18)3Кой преди него е заставал с такава твърдост и е водил войни заради Господа?4Нима слънцето не бе спряно с неговата ръка и един ден се превърна на два? (И Н 10:11)5Когато отвред бе притиснат от врагове, той извика към Всевишния Владика и Великият Господ го чу. [2] Град от камъни с мощна сила6стовари Той върху вражеския народ и погуби противниците по склона на планината. [3] Така езичниците трябваше да изпитат всичките му оръжия, а войната му беше по волята на Господа и той следваше предано Всемогъщия.7В дните на Мойсей извърши добро дело – той и Халев, синът на Йефония, – като се изправиха срещу насъбралия се народ, спряха го от грях и уталожиха ропота на подстрекателството. (Чис 14:6)8И само те двамата от шестстотин хиляди, тръгнали на път, бяха спасени, за да въведат народа в наследството му – в земята, където текат мед и мляко.9И Господ даде на Халев сила, която се запази у него до старост, за да възлезе на върха на земята – така и неговото потомство получи земя като наследство, (Чис 14:24; И Н 14:10)10за да видят всички синове на Израил, че е добре да следват предано Господа.
Верността на съдиите
11Също така и съдиите, всеки със своето име, чието сърце не изпадна в заблуда и които не се отвръщаха от Господа – споменът за тях да бъде благословен!12Нека костите им получат отново живот, където са положени, [4] а синовете им да наследят името им за тяхна прослава!
Заслугите на Самуил
13Възлюбеният от своя Господ Самуил беше и пророк на Господа. Той основа царство и помаза царе за своя народ; (1 Цар 10:1; 1 Цар 16:13)14съдеше народа по Господния закон и Господ закриляше потомците на Яков.15Заради своята вярност той беше истински пророк и чрез думите му се разкриваше достоверността на предсказанието.16Той извика към Всемогъщия Господ, когато враговете отвред го притискаха, и принесе в жертва агне сукалче. (1 Цар 7:9; Сир 46:5; Сир 47:5)17И Господ отвърна с гръм от небето и гласът Му прозвуча сред мощен тътен. (1 Цар 12:18)18Тогава изтреби тирските вождове и всички филистимски князе. (1 Цар 7:13)19А преди часа на вечния си покой той засвидетелства пред Господа и Неговия помазаник: „От никого нищо не съм взел, дори и обувки.“ И никой не отправи укор към него. (1 Цар 12:3)20Дори и след смъртта си изрече пророчество и предсказа на царя неговия край. Той извиси от земята своя глас на пророк, за да изтреби беззаконията на народа. (1 Цар 28:6)