1А когато слезе от планината, последваха Го много хора.2И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ (Мк 1:40; Лк 5:12)3Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата.4А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей – като свидетелство пред свещениците!“ (Лев 14:1)
Излекуване на слугата на стотника
5Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше: (Лк 7:1)6„Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“7Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“8В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.9Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: ‘Иди’ – и отива, на друг: ‘Ела’ – и идва, а на слугата си: ‘Направи това’, и той го прави.“10Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.11Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков, (Лк 13:28)12а синовете на царството[1] ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“ (Мт 22:13; Мт 25:30)13А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.
Излекуване на тъщата на Петър
14Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска. (Мк 1:29; Лк 4:38)15Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.16А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни.17Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“ (Ис 53:4)
Изисквания към последователите на Иисус Христос
18Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг. (Лк 9:57)19Тогава един книжник* се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“20А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“21Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“22Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
Укротяване на бурята
23И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му. (Мк 4:35; Лк 8:22)24И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше.25Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“26А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие. (Пс 65:8)27А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“
Изгонване на бесове
28Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците[2], срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път. (Мк 5:1; Лк 8:26)29Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мк 1:24; Лк 4:34)30А далеч от тях пасеше голямо стадо свине.31Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“32И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата.33А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове.34Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.