Матей 9

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град. (Мк 2:1; Лк 5:17) 2 И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“ 3 Тогава някои от книжниците си помислиха: „Той богохулства.“ 4 А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа „Прощават ти се греховете“ ли или да кажа „Стани и ходи“? 6 Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“ (Йн 5:8; Д А 9:32) 7 Тогава той стана и отиде у дома си. 8 Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората. 9 Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва. (Мк 2:13; Лк 5:27) 10 Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му. 11 А фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари и грешници?“ (Лк 15:1) 12 Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. 13 Постарайте се да разберете какво значи: „Милост искам, а не жертва.“ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“ (1 Цар 15:22; Пс 40:7; Ос 6:6; Мт 12:7) 14 Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“ (Мк 2:18; Лк 5:33) 15 Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава те ще постят. 16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна. 17 Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове – тъй ще се запази и едното, и другото.“ 18 Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“ (Мк 5:21; Мк 5:22; Лк 8:40) 19 Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си. 20 И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му. (Лев 15:25; Мт 14:36) 21 Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“ (Лк 6:19) 22 Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя. 23 А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите[1] и разтревожените хора, 24 каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха. 25 А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи. 26 И слухът за станалото се разнесе по цялата област. (Мт 4:24) 27 Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“ (Мт 20:29; Мк 10:46; Лк 18:38) 28 А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 29 Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“ 30 И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“ (Мк 1:43) 31 Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област. 32 Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс. (Мт 12:22; Лк 11:14) 33 Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“ (Мк 2:12) 34 А фарисеите казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“ (Мк 3:22) 35 Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа. (Мт 4:23; Мк 1:39; Лк 4:43) 36 А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мк 6:34) 37 Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко. (Лк 10:2) 38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“