Матей 14

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 В онова време до четвъртовластника[1] Ирод дойде мълвата за Иисус. (Мк 6:14; Лк 9:7)2 Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 16:14)3 Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, (Мт 11:2; Лк 3:19)4 понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ (Лев 18:16; Лев 20:21)5 Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. (Мк 11:32)6 А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много.7 Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска.8 А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“9 Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.10 Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата.11 И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си.12 И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.13 Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете. (4 Цар 4:42; Мт 15:32; Мк 6:30; Лк 9:10; Йн 6:1)14 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им. (Мт 9:36)15 А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“16 Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“17 А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“18 Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“19 Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа.20 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.22 Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа. (Мк 6:45; Йн 6:16)23 И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък. (Лк 6:12)24 А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен.25 И през четвъртата стража* на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото.26 А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха.27 Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“28 Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“29 А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус.30 Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“32 И щом влязоха в лодката, вятърът утихна.33 А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“34 След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет. (Мк 6:53)35 Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни.36 И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха. (Мт 9:20)