Матей 15

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Тогава някои йерусалимски книжници* и фарисеи* дойдоха при Иисус и Му казаха: (Мк 7:1)2 „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци*? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ (Лк 11:38)3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?4 Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ (Изх 20:12; Изх 21:17; Лев 20:9; Вт 5:16; Мт 19:19)5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма»,6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:8 ‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; (Пс 78:36)9 и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“ (Ис 29:13)10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите* се възмутиха, като чуха тези думи?“13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.14 Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“ (Лк 6:39)15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча*.“16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?18 А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. (Мт 12:34)19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“21 И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. (Мк 7:24)22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“24 А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ (Ер 50:6; Мт 10:6)25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“26 Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ (Мт 7:6)27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.29 Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. (Мт 14:13; Мк 8:1)30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.31 Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев. (Мт 11:5)32 А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ (4 Цар 4:42; Мт 9:36)33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята.36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.