Марко 12

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Притча за злите лозари

1 Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. (Пс 80:9; Ис 5:1; Мт 21:33; Лк 20:9) 

2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 

3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 

4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 

5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 

6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“ 

7 Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“ 

8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 

9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 

10 Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; 1 Пет 2:6) 

11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 

12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха. 

За плащане на данъка на императора

13 Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума. (Мт 22:15; Мк 3:6; Лк 20:20) 

14 Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“ 

15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“ 

16 Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“ 

17 Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него. (Рим 13:7) 

За възкресението на мъртвите

18 Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Лк 20:27; Д А 23:8) 

19 „Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. (Вт 25:5) 

20 Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство. 

21 Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият. 

22 И седмината я имаха, но не оставиха потомство. След всички умря и жената. 

23 И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“ 

24 Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила? 

25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 

26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6) 

27 Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“ 

Най-голямата заповед

28 Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ (Мт 22:34; Лк 10:25) 

29 А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; (Вт 6:4) 

30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед. 

31 Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ (Лев 19:18; Мт 19:19; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8) 

32 Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; (Вт 4:35; Лк 20:39) 

33 и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“ (1 Цар 15:22; Ос 6:6) 

34 Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита. (Мт 22:46; Лк 20:40) 

Иисус Христос и Давид

35 Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид? (Мт 22:41; Лк 20:41) 

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13) 

37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада. 

Предпазване от лошия пример на книжниците

38 В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, (Мт 23:1; Мт 23:5; Лк 11:43; Лк 20:45) 

39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 

40 изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“ (Ис 10:2) 

Лептата на бедната вдовица

41 Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. (Лк 21:1) 

42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант. 

43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията. 

44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.