1Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина*, Иисус изпрати двама от учениците Си (Зах 9:9; Мт 21:1; Лк 19:28; Йн 12:12)2и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле*, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.3Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: ‘То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.’“4Те отидоха и намериха ослето*, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха.5Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето*?“6А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха.7Докараха ослето* при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна.8Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. (4 Цар 9:13)9Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! (Пс 118:26)10Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ[1]! Осанна във висините!“11Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.
Безплодната смокиня
12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. (Мт 21:18)13И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. (Ер 8:13; Мк 13:28)14Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.
Изгонване на търговците от храма
15И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари* и пейките на продавачите на гълъби (Мт 21:12; Лк 19:45; Йн 2:13)16и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било.17Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи’? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ (Ис 56:7; Ер 7:11)18Книжниците* и първосвещениците* чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.19А когато се свечери, Той излезе[2] вън от града. (Лк 21:37)
Силата на вярата
20Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. (Мт 21:20)21Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“22Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.23Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. (Мт 17:20; Лк 17:5; 1 Кор 13:2)24Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. (Мт 7:7)25А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. (Мт 5:23; Мт 6:14)26Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“
За властта на Иисус Христос
27След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците*, книжниците* и народните стареи се приближиха към Него (Мт 21:23; Лк 20:1)28и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“29А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това.30Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ (Мк 1:4)31А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ (Мт 21:32)32Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. (Мт 14:5)33Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“