1Тогава Иисус започна да им говори с притчи*: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин*, построи кула*, предаде го на лозари и замина надалеч. (Пс 80:9; Ис 5:1; Мт 21:33; Лк 20:9)2Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето.3А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.4Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него.5Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха.6Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’7Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’8Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето.9И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.10Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; 1 Пет 2:6)11Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“12Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча*. И като Го оставиха, те си отидоха.
За плащане на данъка на императора
13Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите* и иродианите*, за да Го уловят в някоя дума. (Мт 22:15; Мк 3:6; Лк 20:20)14Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря*, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий* да го видя.“16Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря*.“17Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю*, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него. (Рим 13:7)
За възкресението на мъртвите
18Дойдоха при Него и садукеи*, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Лк 20:27; Д А 23:8)19„Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си. (Вт 25:5)20Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство.21Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият.22И седмината я имаха, но[1] не оставиха потомство. След всички умря и жената.23И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“24Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6)27Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“
Най-голямата заповед
28Един от книжниците*, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“ (Мт 22:34)29А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ; (Вт 6:4)30и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед[2].31Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“ (Лев 19:18; Мт 19:19; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32Книжникът* Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него; (Вт 4:35; Лк 20:39)33и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния* и жертви.“ (1 Цар 15:22; Ос 6:6)34Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита. (Мт 22:46; Лк 20:40)
Иисус Христос и Давид
35Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците[3] да твърдят, че Христос е син на Давид[4]? (Мт 22:41; Лк 20:41)36Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти. (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13)37И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.
Предпазване от лошия пример на книжниците*
38В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците*, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците, (Мт 23:5; Лк 11:43; Лк 20:45)39предни места в синагогите и почетни места по гощавките,40изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят – те ще получат по-тежка присъда.“ (Ис 10:2)
Лептата* на бедната вдовица
41Тогава Иисус седна срещу кутиите[5] за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много. (Лк 21:1)42А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти*, което се равнява на един кодрант*.43Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията.44Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“