Марко 10

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.2 Тогава пристъпиха фарисеите* и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“3 Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“4 А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“ (Вт 24:1; Мт 5:31)5 Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед.6 Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена. (Бит 1:27; Бит 5:2)7 Затова мъжът ще остави баща си и майка си (Бит 2:24; Еф 5:31)8 и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът. (1 Кор 6:16)9 И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“10 А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото.11 Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея. (Лк 16:18; 1 Кор 7:10)12 Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“13 При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха. (Мт 19:13; Лк 18:15)14 Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство.15 Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“ (Мт 18:3)16 След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.17 А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“ (Мт 19:16; Лк 18:18)18 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.19 Знаеш заповедите: ‘Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си’.“ (Изх 20:12; Вт 5:16)20 А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“21 Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си[1].“ (Лк 12:33; Д А 2:45; Д А 4:34)22 А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.23 Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ (Пр 11:28; Мт 19:23; Лк 18:24)24 Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си[2], да влязат в Божието царство.25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“26 А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“27 Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“ (Бит 18:14; Йов 42:2; Мк 14:36)28 Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“29 А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието (Мк 8:34)30 и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот.31 Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“ (Мт 20:16; Лк 13:30)32 Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: (Мт 20:17; Лк 18:31)33 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците* и книжниците*, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.34 Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“ (Мк 8:31; Мк 9:31; Мк 14:65; Мк 15:20; Лк 24:7)35 Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“ (Мт 20:20; Лк 22:24)36 Той ги попита: „Какво искате от Мене?“37 Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“38 Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ (Мк 14:36; Лк 12:50)39 Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.40 Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“41 Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.42 А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях. (1 Пет 5:3)43 Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга;44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички. (Мт 23:11; Мк 9:35; 1 Кор 9:19)45 Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Ис 53:12; 1 Тим 2:6)46 След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. (Мт 20:29; Лк 18:35)47 Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ (Мт 15:22)48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус.51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.