1Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи* да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.2И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка. (Лк 6:6; Лк 13:10)3Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите* и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“4Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати.5След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел* или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“ (Мт 12:11)6И те не можаха да Му отговорят на това.
За гостите и домакините
7Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча*:8„Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе. (Пр 25:6)9Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: ‘Отстъпи на този това място!’ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.10Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, премести се на по-добро място!’ – тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си.11Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“ (Мт 23:12; Лк 18:14; 1 Пет 5:6)12А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата.13Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.14И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча* за поканените на голямата вечеря
15Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“16А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. (Мт 22:1)17И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’18И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’19Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’20Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’21Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’22Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’23Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.24Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[1]’.“
Изисквания към учениците
25С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече:26„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[2] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. (Мт 10:34; Лк 18:29)27Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мт 16:24; Мк 8:34; Лк 9:23)28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула*, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?29Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват30и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’.31Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч.33И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена?35Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Мт 5:13; Мк 9:50; Лк 8:8)