1Всички митари* и грешници идваха при Него да Го слушат.2А фарисеите* и книжниците* роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“ (Лк 5:29)3Но Иисус им каза тази притча*:4„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? (Мт 18:12)5А като я намери, вдига я радостен на раменете си6и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ (Ис 40:11; Ез 34:16; Йн 10:11)7Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча* за изгубената драхма*
8Или коя жена, имайки десет драхми*, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма*.’10Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
Притча* за блудния син
11И каза още: „Един човек имаше двама синове.12По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си.13След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.14А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.15Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.16И той бе доволен да напълни корема си с рожкови*, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.17Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.18Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе19и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’20И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.21А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’22Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. (Бит 41:42; Ест 3:10; Ест 8:2; Зах 3:4)23Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.24Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.25А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.26И повика един от слугите и попита какво се е случило.27Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’28А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,29но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.30А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’31Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,32а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“