1Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:2време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото,3време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене,4време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване,5време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш,6време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене,7време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене,8време за любов и време за омраза, време за война и време за мир.9Каква полза за работещия от онова, над което той се труди?10Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея.11Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. (Йов 11:7; Екл 8:17; Екл 11:5; Ис 55:8; Рим 11:33; Сир 11:4; Сир 18:6)12Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.13И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога.14Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. (Пс 33:11)15Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало. (Екл 1:9)
Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни
16Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. (Екл 4:1)17Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. (Рим 2:6)18Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни.19Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. (Пс 49:13)20И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. (Бит 2:7; Бит 3:19; Йов 34:15; Пс 104:29; Екл 12:7; Сир 17:1)21Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?22Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?