1Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш.2От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята.3Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава.4Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне.5Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. (Пс 139:14; Йн 3:8)6Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.7Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето.8Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.
Суетата на младостта
9Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.10Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.