1Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях. (Екл 3:16)2Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега. (Йов 3:11; Йов 10:18)3Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.4Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър.5Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда.6По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.7Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето:8ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.9По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд.10И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне.11И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее?12Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно.13По-добре беден, но умен юноша, отколкото стар и безумен цар, който не се вслушва вече в съвети.14Юношата ще излезе от затвора да царува, макар че е роден беден в царството му.15Видях живите под слънцето да ходят с юношата, който ще заеме неговото място.16Народът, който той предвожда, няма край. Но които се родят след него, няма да му се радват. Това е също суета и гонене на вятър.
Благоговение пред Бога
17[1] Внимавай, когато пристъпваш в Божия дом. Приближи се, за да слушаш. Това е по-добро, отколкото когато глупци изгарят жертви – глупците не съзнават, че извършват зло.