1Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;2преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди, преди да се завърнат облаците след дъжда.3В деня, когато стражите на дома затреперят и силните мъже отслабнат; когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели; когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;4когато се затворят пътните врати; когато стихне звукът на мелниците и по гласа на птица започне човек да се пробужда, а дъщерите на песента притихнат;5когато човек се бои от височините и по пътя се страхува; когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи, и всяко желание заглъхне – тогава човек отива в своя вечен дом. Ето оплаквачките кръжат по улиците,6преди да се скъса сребърната нишка и златният светилник да се разбие, преди да се строши стомната при извора, и да се разломи колелото над кладенеца.7И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.8Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст – всичко е суета.
Заключение: Живот в светлината на вечността
9Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази.10Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината.11Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир.12А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.13Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека. (Екл 3:14; Екл 5:6; Екл 8:12; Сир 1:13)14Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро. (Рим 2:16; 1 Кор 4:5)