Превратност на всичко земно и вредата от глупостта
1Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. (Гал 5:9)2Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния.3По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.4Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки.5Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник:6глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. (Пр 19:10; Пр 30:22)7Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.8Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе. (Пс 7:16; Пр 26:27; Сир 27:26)9Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях.10Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.11Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.12Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. (Пр 10:32)13Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. (Пр 12:13; Пр 14:3; Пр 18:7)14Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? (Екл 8:7)15Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.16Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! (Пр 31:4)17Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване.18Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.19Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите.20Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе. (Изх 22:27; Лк 12:2)