Деяния 16:9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Апостол Павел взима Тимотей за спътник

1 Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. (Д А 19:22; Д А 20:4; Фил 2:19; 1 Тим 1:2; 2 Тим 1:2; 2 Тим 1:5)

Д А 19:22Д А 20:4Фил 2:191 Тим 1:22 Тим 1:22 Тим 1:5

2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. 3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4 И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. (Д А 15:23) 5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден. (Д А 2:41)

Апостол Павел отива в Европа

6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът^[1] не ги пусна. 8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада. 9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.

Проповед във Филипи

11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол^[2], 12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени. 14 Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ и отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15 Когато тя и домашните и се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. 17 Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни^[3] възвестяват път за спасение.“ (Лк 4:41) 18 Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. (Мк 16:17; Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 19:13)

Мк 16:17Д А 3:6Д А 3:16Д А 19:13

19 Но господарите и, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. (Д А 19:25; 2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)

Д А 19:252 Кор 11:251 Сол 2:2

20 И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни (Д А 17:6; Д А 24:5) 21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги. 23 И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. 25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. (Д А 5:18; Д А 12:4) 26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30 И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ (Д А 2:37) 31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33 Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. (Д А 18:8) 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37 Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ (Д А 22:25) 38 Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха (Д А 22:29) 39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.