1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. (Фил 4:16; 1 Сол 1:1)2По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, (Лк 24:25)3като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. (Д А 9:22; Д А 26:23)4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи* елини*, а също и немалко видни жени.5Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. (Д А 13:45; Рим 16:21)6Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. (Д А 16:20; Д А 24:5; 1 Сол 1:6; 1 Сол 2:14)7И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ (Йн 19:12)8Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това.9Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,11които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно.12И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже.13Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.15Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха. (1 Сол 3:1)
Апостол Павел в Атина
16Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.17Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите*, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше.18Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.19Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?20Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“21А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.22Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. (Д А 14:15)23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:24Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, (3 Цар 8:27; Ис 66:1; Д А 4:24; Д А 7:48)25нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. (Пс 50:8; Ис 42:5; 2 Мак 14:35)26Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават (Вт 32:8)27и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. (Пс 145:18; Ис 55:6; Рим 1:19; Прем 13:6)28Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[1]29И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. (Ис 40:19; Д А 19:26; Рим 1:22; Прем 13:10)30Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. (Лк 24:47; Д А 2:38; Рим 3:25)31Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“ (Пс 9:9; Д А 10:40)32Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“33Тогава Павел ги изостави.34Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.