1А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ (Бит 17:10; Лев 12:3; Гал 2:1)2След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите* в Йерусалим.3И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя.4Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите[1] и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците. (Д А 14:27; Д А 15:12)5Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6Апостолите и презвитерите* се събраха, за да разгледат този въпрос.7След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. (Д А 10:1)8И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. (Д А 2:4; Д А 10:44; Д А 11:17)9И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата.10А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? (Мт 23:4; Лк 11:46; Гал 5:1)11Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ (Д А 13:38; Рим 3:24)12Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.13А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! (Мт 13:55; Гал 1:19; Як 1:1)14Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. (Д А 13:46)15И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:16‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, (Ам 9:11)17за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това.18Бог откри всичките Си дела от самото начало[2].19Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, (Д А 21:25)20но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[3]. (Изх 34:15; Лев 17:10; Лев 18:6)21Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“ (Д А 13:15)
Решенията на събора
22Тогава апостолите и презвитерите* заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, (Д А 15:40)23като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите* и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.24Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[4], (Д А 15:1)25затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел,26които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос.27И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото.28Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща:29да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото.31Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението.32А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха.33След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[5].34Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[6].35Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ (Д А 13:1)37Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. (Д А 12:25; Кол 4:10; 2 Тим 4:11)38Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. (Д А 13:13)39Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър.40А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. (Д А 15:22)41И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите. (Д А 15:23)