1Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си:2„Обявете на всички сихемски жители: „Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв“.“3Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“4Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко.5Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. (4 Цар 10:7)6Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех. (И Н 24:26)7За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог!8Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“9Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ (1 Цар 10:1; 1 Цар 16:13)10Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“11Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“12След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“13Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ (Пс 104:15; Пр 31:6; Екл 9:7; Сир 31:27)14Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“15А трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.“16И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте?17Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците.18А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник.19Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва.20Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ (Съд 9:49)21Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.22Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години,23Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех.24Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си.25Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.26В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него.27И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех.28Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? (Бит 34:2)29Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“30Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно.31Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе.32Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето.33А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“34Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем.35Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата.36Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“37Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“38А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: „Кой е Авимелех, че да му слугуваме?“ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“39Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех.40Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти.41Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.42На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех,43той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби.44Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха.45Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.46Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. (Съд 8:33; Съд 9:4)47Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем.48Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“49И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени. (Съд 9:20)50После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе.51Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта.52Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън.53Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. (2 Цар 11:21)54Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: „Жена го уби.“ Оръженосецът му го прободе и той умря. (1 Цар 31:4)55Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места.56Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. (Съд 9:20)57Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.
Съдии 9
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Abimélec, le fils de Jerubbaal, se rendit à Sichem vers les frères de sa mère, et voici comment il leur parla, ainsi qu'à tout le clan de son grand-père maternel:2«Je vous en prie, dites à tous les habitants de Sichem: ‘Vaut-il mieux pour vous que 70 hommes, tous fils de Jerubbaal, dominent sur vous, ou bien un seul homme?’ Et souvenez-vous que je suis fait des mêmes os et de la même chair que vous.»3Les frères de sa mère répétèrent pour lui toutes ces paroles à tous les habitants de Sichem et leur cœur pencha en faveur d'Abimélec, car ils se disaient: «C'est notre frère.»4Ils lui donnèrent 70 pièces d'argent, prises dans le temple de Baal-Berith. Abimélec s'en servit pour acheter des vauriens et des aventuriers qui le suivirent.5Il vint chez son père à Ophra et tua ses frères, les 70 fils de Jerubbaal, sur une même pierre. Jotham, le plus jeune fils de Jerubbaal, fut le seul rescapé, car il s'était caché.6Tous les habitants de Sichem et de Millo se rassemblèrent. Ils vinrent proclamer Abimélec roi, près du chêne planté dans Sichem.7Jotham fut informé de la situation. Il alla se placer sur le sommet du mont Garizim, et voici ce qu'il leur cria à haute voix: «Ecoutez-moi, habitants de Sichem, et que Dieu vous écoute!8Les arbres partirent pour sacrer un roi et le mettre à leur tête. Ils dirent à l'olivier: ‘Règne sur nous.’9Mais l'olivier leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à mon huile, qui me vaut l'estime de Dieu et des hommes, pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’10Les arbres dirent alors au figuier: ‘Viens, toi, régner sur nous.’11Mais le figuier leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à ma douceur et à mon excellent fruit pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’12Les arbres dirent à la vigne: ‘Viens, toi, régner sur nous.’13Mais la vigne leur répondit: ‘Comment pourrais-je renoncer à mon vin, qui réjouit Dieu et les hommes, pour aller m'agiter au-dessus des arbres?’14Alors tous les arbres dirent au buisson de ronces: ‘Viens, toi, régner sur nous.’15Et le buisson de ronces répondit aux arbres: ‘Si vous voulez vraiment me sacrer roi et me mettre à votre tête, venez vous réfugier sous mon ombrage. Sinon, un feu sortira du buisson de ronces et dévorera les cèdres du Liban.’16»Maintenant, est-ce avec fidélité et intégrité que vous avez agi en proclamant Abimélec roi? Avez-vous agi avec bienveillance pour Jerubbaal et sa famille? L'avez-vous traité conformément aux services qu'il a rendus?17En effet, mon père a combattu pour vous, il a risqué sa vie et vous a délivrés de l'oppression de Madian.18Et vous, vous vous êtes attaqués à sa famille, vous avez tué ses 70 fils sur une même pierre et vous avez proclamé roi sur les habitants de Sichem Abimélec, le fils de sa servante, parce qu'il est votre frère.19Si c'est avec fidélité et intégrité que vous avez aujourd'hui agi envers Jerubbaal et sa famille, eh bien, qu'Abimélec fasse votre joie et que vous fassiez aussi la sienne!20Sinon, qu'un feu sorte d'Abimélec et dévore les habitants de Sichem et de Millo, et qu'un feu sorte des habitants de Sichem et de Millo et dévore Abimélec!»21Jotham se retira et prit la fuite. Il s'en alla à Beer, où il s'installa, loin de son frère Abimélec.22Abimélec avait dominé 3 ans sur Israël.23Alors Dieu envoya un mauvais esprit entre Abimélec et les habitants de Sichem, et ceux-ci furent infidèles à Abimélec.24Cela arriva afin que l'acte de violence commis sur les 70 fils de Jerubbaal reçoive sa punition et que leur sang retombe sur leur frère Abimélec, qui les avait tués, ainsi que sur les habitants de Sichem, qui l'avaient aidé à tuer ses frères.25Les habitants de Sichem placèrent en embuscade contre lui, sur les sommets des montagnes, des hommes qui dépouillaient tous ceux qui passaient près d'eux sur le chemin. Et cela fut rapporté à Abimélec.26Gaal, fils d'Ebed, vint à passer par Sichem avec ses frères, et les habitants de Sichem placèrent leur confiance en lui.27Ils sortirent dans la campagne, vendangèrent leurs vignes, foulèrent le raisin et se livrèrent à des réjouissances. Ils entrèrent dans le temple de leur dieu, y mangèrent et burent, et ils maudirent Abimélec.28Gaal, fils d'Ebed, disait: «Qui est Abimélec et qu'est Sichem, pour que nous soyons soumis à Abimélec? N'est-il pas le fils de Jerubbaal et Zebul n'est-il pas son lieutenant? Servez plutôt les hommes de Hamor, le père de Sichem. Pourquoi, nous, devrions-nous servir Abimélec?29Si seulement j'étais à la tête de ce peuple! Je renverserais Abimélec.» Et il disait à l'intention d'Abimélec: «Renforce ton armée, mets-toi en marche!»30Zebul, le gouverneur de la ville, apprit ce que disait Gaal, fils d'Ebed, et sa colère s'enflamma.31Il envoya secrètement des messagers à Abimélec pour lui dire: «Gaal, fils d'Ebed, et ses frères sont venus à Sichem, et ils soulèvent la ville contre toi.32Maintenant, pars de nuit, toi et le peuple qui est avec toi, et mets-toi en embuscade dans la campagne.33Le matin, au lever du soleil, tu fondras sur la ville. Et lorsque Gaal et le peuple qui est avec lui sortiront contre toi, tu lui infligeras ce que te permettront tes forces.»34Abimélec et tout le peuple qui était avec lui partirent de nuit, et ils se mirent en embuscade près de Sichem, répartis en 4 groupes.35Gaal, fils d'Ebed, sortit et se tint à l'entrée de la ville. Abimélec et tout le peuple qui était avec lui surgirent alors de l'embuscade.36Gaal aperçut cette troupe et dit à Zebul: «Voici un peuple qui descend du sommet des montagnes.» Zebul lui répondit: «C'est l'ombre des montagnes que tu prends pour des hommes.»37Reprenant la parole, Gaal dit: «C'est bien un peuple qui descend des hauteurs du pays, et une troupe arrive par le chemin du chêne des devins.»38Zebul lui répondit: «Où sont donc tes beaux discours, toi qui disais: ‘Qui est Abimélec, pour que nous lui soyons soumis?’ N'est-ce pas là le peuple que tu méprisais? Mets-toi en marche maintenant, livre-lui bataille!»39Gaal s'avança à la tête des habitants de Sichem et livra bataille à Abimélec.40Poursuivi par Abimélec, il prit la fuite devant lui et beaucoup d'hommes tombèrent morts jusqu'à l'entrée de la ville.41Abimélec s'arrêta à Aruma et Zebul chassa Gaal et ses frères, qui ne purent rester à Sichem.42Le lendemain, le peuple sortit dans la campagne. Abimélec, qui en fut informé,43prit sa troupe, la partagea en 3 groupes et se mit en embuscade dans la campagne. Ayant vu que le peuple sortait de la ville, il se dressa contre eux et les battit.44Abimélec et les groupes qui étaient avec lui se portèrent en avant et se placèrent à l'entrée de la ville. Deux de ces groupes se jetèrent sur tous ceux qui se trouvaient dans la campagne et les battirent.45Abimélec attaqua la ville pendant toute la journée. Il s'en empara et tua ses habitants. Puis il rasa la ville et y versa du sel.46A cette nouvelle, tous les occupants de la citadelle de Sichem se rendirent dans la partie fortifiée du temple du dieu Berith.47On avertit Abimélec que tous les occupants de la citadelle de Sichem s'y étaient rassemblés.48Alors Abimélec monta sur le mont Tsalmon, ainsi que tout le peuple qui était avec lui. Il prit en main une hache, coupa une branche d'arbre, l'enleva et la mit sur son épaule. Ensuite il dit au peuple qui était avec lui: «Vous avez vu ce que j'ai fait, dépêchez-vous de faire comme moi.»49Ils coupèrent chacun une branche et suivirent Abimélec. Puis ils placèrent les branches contre la forteresse et l'incendièrent avec ceux qui s'y trouvaient. C'est ainsi que tous les occupants de la citadelle de Sichem moururent. Ils étaient un millier, hommes et femmes.50Abimélec marcha contre Thébets. Il l'assiégea et s'en empara.51Il y avait au milieu de la ville une tour fortifiée, où se réfugièrent tous les habitants de la ville, hommes et femmes. Ils s'y enfermèrent et montèrent sur le toit de la tour.52Abimélec parvint jusqu'à la tour. Il l'attaqua et s'approcha de la porte pour y mettre le feu.53Alors une femme lança sur sa tête un morceau de meule de moulin et lui brisa ainsi le crâne.54Aussitôt il appela le jeune homme qui portait ses armes et lui dit: «Dégaine ton épée et donne-moi la mort, sinon on dira de moi: ‘C'est une femme qui l'a tué.’» Le jeune homme le transperça et il mourut.55Quand les Israélites virent qu'Abimélec était mort, ils repartirent chacun chez soi.56Ainsi, Dieu fit retomber sur Abimélec le mal qu'il avait fait à son père en tuant ses 70 frères,57et il fit retomber sur la tête des habitants de Sichem tout le mal qu'ils avaient fait. C'est ainsi que s'accomplit sur eux la malédiction de Jotham, fils de Jerubbaal.