от Bulgarian Bible Society1Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. (Съд 12:1)2В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: „Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.“3Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.4След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени[1] от преследването.5Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“6Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“7Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“8Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот.9Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“10А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове.11Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие.12А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.13Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес,14залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже.15След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?“16Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а17крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.18След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе – всеки изглеждаше като царски син.“19„Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“20Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад.21Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети. (Пс 83:12)22Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели – както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“23Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“24След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо – всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни. (Изх 32:2)25Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си.26Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им.27От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.28Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. (Съд 3:11; Съд 3:30; Съд 5:31)29Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство.30От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени.31Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех. (Съд 9:1)32Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.33След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит.34Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо,35нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.
Съдии 8
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Les hommes d'Ephraïm dirent à Gédéon: «Que signifie cette manière d'agir envers nous? Pourquoi ne pas nous avoir appelés, quand tu es allé combattre Madian?» Ils s'en prirent violemment à lui.2Gédéon leur répondit: «Qu'ai-je fait en comparaison de vous? Le peu qu'a pu grappiller Ephraïm ne vaut-il pas mieux que tout ce qu'a pu récolter la famille d'Abiézer?3C'est entre vos mains que Dieu a livré Oreb et Zeeb, les chefs de Madian. Qu'ai-je donc pu faire en comparaison de vous?» Lorsqu'il eut dit cela, leur colère contre lui s'apaisa.4Gédéon arriva au Jourdain et le passa, ainsi que les 300 hommes qui étaient avec lui. Bien que fatigués, ils étaient toujours à la poursuite des Madianites.5Gédéon dit aux habitants de Succoth: «Donnez, je vous en prie, quelques pains aux hommes qui m'accompagnent, car ils sont fatigués et je suis à la poursuite de Zébach et de Tsalmunna, les rois de Madian.»6Les chefs de Succoth répondirent: «Zébach et Tsalmunna sont-ils déjà en ton pouvoir, pour que nous donnions du pain à ton armée?»7Gédéon répliqua: «Eh bien! lorsque l'Eternel aura livré entre mes mains Zébach et Tsalmunna, je déchirerai votre chair avec des épines du désert et avec des chardons.»8De là il monta à Penuel et il fit la même demande aux habitants de Penuel. Ils lui répondirent comme ceux de Succoth,9et il leur dit aussi: «Quand je reviendrai en paix, je démolirai cette tour.»10Zébach et Tsalmunna se trouvaient à Karkor avec leur armée d'environ 15'000 hommes, les seuls survivants de toute l'armée des nomades de l'est; 120'000 hommes aptes au combat avaient été tués.11Gédéon monta par le chemin qu'empruntent les nomades, à l'est de Nobach et de Jogbeha, et il battit l'armée qui se croyait en sécurité.12Zébach et Tsalmunna prirent la fuite et Gédéon les poursuivit. Il s'empara des deux rois de Madian, Zébach et Tsalmunna, et il mit en déroute toute l'armée.13Gédéon, fils de Joas, revint de la bataille par la montée de Hérès.14Il captura un jeune homme, habitant de Succoth, qu'il interrogea et qui lui mit par écrit le nom des chefs et des anciens de Succoth. Cela représentait 77 hommes.15Puis il alla trouver les habitants de Succoth et leur dit: «Voici Zébach et Tsalmunna, au sujet desquels vous m'avez insulté en disant: ‘Zébach et Tsalmunna sont-ils déjà en ton pouvoir, pour que nous donnions du pain à tes hommes fatigués?’»16Il s'empara des anciens de la ville et punit les habitants de Succoth avec des épines du désert et avec des chardons.17Il démolit aussi la tour de Penuel et tua les habitants de la ville.18Gédéon demanda à Zébach et à Tsalmunna: «Comment étaient les hommes que vous avez tués au mont Thabor?» Ils répondirent: «Ils te ressemblaient. Chacun avait l'air d'un fils de roi.»19Il dit: «C'étaient mes frères, les fils de ma mère. L'Eternel est vivant! Si vous les aviez laissés vivre, je ne vous tuerais pas.»20Et il ordonna à Jéther, son fils aîné: «Lève-toi, tue-les!» Mais le jeune garçon ne dégaina pas son épée, parce qu'il avait peur. En effet, c'était encore un enfant.21Zébach et Tsalmunna dirent: «Lève-toi toi-même et tue-nous, car c'est à un homme fort de le faire.» Gédéon se leva alors et tua Zébach et Tsalmunna. Il prit ensuite les ornements en forme de croissant qui étaient au cou de leurs chameaux.22Les Israélites dirent à Gédéon: «Domine sur nous, toi, puis ton fils et tes descendants, car tu nous as délivrés de l'oppression de Madian.»23Gédéon leur dit: «Je ne dominerai pas sur vous, et mes descendants non plus. C'est l'Eternel qui dominera sur vous.»24Gédéon ajouta: «J'ai une demande à vous faire: donnez-moi chacun les anneaux de votre butin.» – Les ennemis avaient des anneaux d'or, car c'étaient des Ismaélites. –25Ils répondirent: «Nous te les donnerons volontiers», et ils étendirent par terre un manteau, sur lequel chacun jeta les anneaux pris dans son butin.26Le poids des anneaux d'or que demanda Gédéon fut de près de 20 kilos, et ce sans compter les ornements en forme de croissant, les boucles d'oreilles et les vêtements de pourpre que portaient les rois de Madian, ni les colliers qui étaient au cou de leurs chameaux.27Gédéon en fit un éphod[1] qu'il plaça dans sa ville, à Ophra. Il y devint l'objet des prostitutions[2] de tout Israël et il fut un piège pour Gédéon et pour sa famille.28Les Madianites furent humiliés devant les Israélites et ne relevèrent plus la tête. Le pays fut en paix pendant 40 ans, c'est-à-dire durant la vie de Gédéon.29Jerubbaal, fils de Joas, retourna habiter dans sa maison.30Gédéon eut 70 fils, tous issus de lui, car il eut plusieurs femmes.31Sa concubine, qui résidait à Sichem, lui donna aussi un fils, qu'on appela Abimélec.32Gédéon, fils de Joas, mourut après une heureuse vieillesse. Il fut enterré dans le tombeau de son père Joas, à Ophra, village de la famille d'Abiézer.
Violences d'Abimélec
33Après la mort de Gédéon, les Israélites recommencèrent à se prostituer aux Baals, et ils prirent pour dieu Baal-Berith.34Les Israélites ne se souvinrent pas de l'Eternel, leur Dieu, qui les avait délivrés de tous les ennemis qui les entouraient.35Ils ne manifestèrent pas non plus d'attachement à la famille de Jerubbaal, c'est-à-dire Gédéon, après tout le bien qu'il avait fait à Israël.