от Bulgarian Bible Society1Грижата за богатството изтощава тялото и размишленията за него прогонват съня. (Сир 14:9)2Непрестанната грижа не дава покой и отнема съня като тежка болест.3Богатият се е трудил, докато е събирал богатства, и когато спре за отмора, се наслаждава на обилните си блага.4Сиромахът се е трудил, за да преживява, и когато спре за отмора, изпада в нужда.5Който обича златото, няма да бъде оправдан, и който непрестанно се стреми към богатство, се заблуждава. (Пр 28:20)6Златото е донесло гибел на мнозина и тази участ е неизбежна за тях. (1 Тим 6:9)7То е препятствие за всички, които са му подвластни, и всеки неразумен ще се натъкне на него.8Щастлив е богатият, който е безупречен и който не се стреми към злато.9Кой е той, та да го прославим, понеже е сторил чудеса сред своя народ?10Кой е бил подлаган на това изпитание и е устоял? Нека това бъде в негова прослава![1] Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?11Затова неговото богатство ще е трайно и хората навред ще разказват за благодеянията му.
Поведението на трапезата
12Когато седнеш на богата трапеза, не отваряй ненаситна уста към нея[2] и не казвай: „Много има на нея!“ (Пр 23:1; Пр 23:6)13Помни, че алчното око е нещо отвратително.[3] Кое творение е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, което види.14Накъдето погледне сътрапезник, не протягай ръка, за да не се натъкнеш в блюдото на ръката му.15Съди за ближния по себе си и обмисляй всяко свое действие.16Яж като човек, каквото ти поднесат, и не гълтай лакомо, за да не те отбягват.17Като добре възпитан не прекалявай с яденето, а спри пръв да се храниш, за да не привличаш внимание.18И ако си седнал с мнозина, не протягай ръка преди останалите.19Добре възпитаният човек се задоволява с малко и когато легне да спи, не диша тежко. (Пр 13:25)20Сънят е здрав, когато ядеш с мярка. Ставаш рано и се чувстваш добре.[4] От безсъница, повръщане и болки в корема страда лаком човек.21Ако си прекалил с ястията, стани от трапезата и си отдъхни.22Послушай ме, синко, не пренебрегвай казаното от мене. След време ще разбереш думите ми.[5] Във всичките си дела бъди предпазлив и никаква болест няма да те застигне.23Устата ще благославя щедрия на хляб и това е истинско свидетелство за добротата му.24А против скъперника на хляб ще роптае целият град и това е безспорно свидетелство за неговото скъперничество.25Не се прави на храбър при пиене, защото виното е погубило мнозина. (Пр 20:1; Пр 23:20; Пр 23:29; Пр 31:4; Ис 5:22)26Както пещта изпробва желязото при закаляване, така и виното подлага на изпитание сърцата на високомерните, когато спорят.27Виното е полезно за живота на човека, ако се пие умерено.[6] Какво е живот без вино! То е създадено, за да весели хората. (Пс 104:15)28Виното е радост за сърцето и утеха за душата, когато се пие в подходящо време и с мярка. (Съд 9:13; Сир 40:20)29Виното е страдание за душата, когато се пие прекомерно и причинява раздразнение и свади.30Пиянството без мярка увеличава яростта на неразумния и го води към падение, като му отнема силите и му причинява рани.31На празненство с вино не упреквай ближния си и не го унижавай, когато е развеселен.[7] Не му говори оскърбителни думи и не го притеснявай с неуместни искания.