Псалм 71 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва за утеха и помощ на преклонни години

(70)

1 На Тебе, Господи, се надявам, за да не се посрамя никога. (Пс 25:2; Пс 31:2) 2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави, чуй ме и ме спаси. 3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам. Ти си отредил моето спасение, защото си моя твърдина и моя крепост. 4 Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия и от ръката на несправедливия и потисника, (Пс 140:2) 5 Защото Ти, Господи, си моята надежда. Господи, от младините ми си мое упование. 6 На Тебе разчитам от майчина утроба, Ти ме отдели по рождение. За Тебе е моята непрестанна прослава. 7 За мнозина бях като чудо. Ти обаче си мое сигурно прибежище. 8 Устата ми е пълна с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам. 9 Не ме отхвърляй, когато остарея, не ме изоставяй, когато губя силата си. 10 Защото враговете ми говорят за мене; тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си 11 и казват: „Бог го изостави. Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“ (Пс 3:3; Пс 22:9) 12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже, побързай да ми помогнеш! (Пс 22:12) 13 Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми; със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло. (Пс 35:4; Пс 40:15) 14 Аз пък винаги ще се надявам и ще постоянствам в Твоята прослава. 15 Устата ми ще разказва за Твоята справедливост и всеки ден за безбройните Ти благодеяния. (Пс 35:28) 16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар; вечно ще припомням само Твоята справедливост. 17 Боже, Ти ме наставляваш от моята младост и досега известявам за Твоите чудеса. (Ис 46:3) 18 Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже, докато мога да свидетелствам на този род за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ. (Пс 22:31) 19 Господи, Твоята справедливост достига до небесата. Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе? (Пс 36:7; Пс 86:8) 20 Ти ми даде да усетя много страдания и беди, но ме върна към живот, изведе ме обратно от земните бездни. (Пс 9:14) 21 Ти ме умножи и възвеличи; обърнат към мене, ме утеши. 22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност; ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев. 23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам, ще се радва и моята душа, спасена от Тебе. 24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост, защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Prière confiante d'un vieil homme persécuté

1 Eternel, je cherche refuge en toi: que jamais je ne sois déçu! 2 Dans ta justice, secours-moi et délivre-moi, tends ton oreille vers moi et sauve-moi! 3 Sois pour moi un rocher où je trouve un refuge, où je puisse toujours me retirer! Tu as décidé de me sauver, car tu es mon rocher et ma forteresse. 4 Mon Dieu, délivre-moi du méchant, de l'homme injuste et violent, 5 car tu es mon espérance, Seigneur, Eternel, l'objet de ma confiance depuis ma jeunesse. 6 Depuis ma naissance je m'appuie sur toi: c'est toi qui m'as fait sortir du ventre de ma mère. Tu es sans cesse l'objet de mes louanges. 7 Je suis pour beaucoup un cas étrange, mais toi, tu es mon puissant refuge. 8 Que ma bouche soit remplie de tes louanges, que chaque jour elle dise ta beauté! 9 Ne me rejette pas au moment de la vieillesse! Quand mes forces s'en vont, ne m'abandonne pas! 10 En effet, mes ennemis parlent de moi, et ceux qui guettent ma vie tiennent conseil ensemble. 11 Ils disent: «Dieu l'abandonne. Poursuivez-le, attrapez-le! Il n'y a personne pour le délivrer.» 12 O Dieu, ne t'éloigne pas de moi! Mon Dieu, viens vite à mon secours! 13 Qu'ils soient honteux et disparaissent, ceux qui m'accusent, qu'ils soient couverts de honte et de déshonneur, ceux qui cherchent mon malheur! 14 Quant à moi, j'espérerai toujours, je te louerai de plus en plus. 15 Ma bouche proclamera ta justice, ton salut, chaque jour, car j'ignore le nombre de tes bienfaits. 16 Je raconterai tes hauts faits, Seigneur Eternel, je rappellerai ta justice, la tienne seule. 17 O Dieu, tu m'as instruit dès ma jeunesse, et jusqu'à présent j'annonce tes merveilles. 18 Ne m'abandonne pas, ô Dieu, malgré ma vieillesse et mes cheveux blancs, afin que j'annonce ta force à la génération présente, ta puissance à tous ceux qui viendront! 19 Ta justice, ô Dieu, atteint les sommets. Tu as accompli de grandes choses: ô Dieu, qui est semblable à toi? 20 Tu nous as fait éprouver bien des détresses et des malheurs, mais tu nous redonneras la vie, tu nous feras remonter des abîmes de la terre. 21 Tu augmenteras mon honneur, tu me consoleras encore, 22 et je te louerai au son du luth, je chanterai ta fidélité, mon Dieu, je te célébrerai avec la harpe, Saint d'Israël. 23 Pour te célébrer, j'aurai la joie sur les lèvres et dans mon âme que tu as libérée. 24 Ma langue proclamera chaque jour ta justice, car ceux qui cherchent mon malheur sont honteux et rougissent.