1Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45)2„Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ (Изх 12:1)3Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа4и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият.5„Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“
Помазване на Иисус Христос във Витания
6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мк 14:3; Йн 12:1)7пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. (Лк 7:37)8Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване?9Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“10Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене;11защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. (Вт 15:11)12Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
Предателството на Юда
14Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:3)15и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. (Мт 27:3)16И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.
Тайната вечеря
17А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:21; Йн 13:21)18И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“19И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици;21и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“22Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“23А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:10)24И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ (Йн 17:12)25А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“26И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мк 14:22; Лк 22:14; 1 Кор 11:23)27И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, (1 Кор 10:16)28защото това е[1] Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. (Изх 24:8; Зах 9:11)29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мк 14:26; Лк 22:31; Лк 22:39; Йн 13:36; Йн 18:1)
Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър
31Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ (Зах 13:7; Мт 26:56; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32)32А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:7; Мт 28:16)33Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“34Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мт 26:75)35Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
36След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1)37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.38Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ (Йн 12:27)39И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мт 20:22; Евр 5:7)40И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4)42Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ (Мт 6:10)43И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.44Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.45Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.46Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
Залавяне на Иисус Христос
47И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3)48А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“49И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се[2], Учителю!“ И Го целуна.50А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.51И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото.52Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат;53или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“55После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. (Лк 19:47; Лк 21:37; Йн 18:20)56Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Иисус Христос на съд пред синедриона
57А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:19)58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт;60и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ (Мт 27:40; Йн 2:19)62И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мт 27:12)63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Ис 53:7)64Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13)65Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си[3] и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му.66Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ (Лев 24:16; Йн 19:7)67Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6)68и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“
Отричането на апостол Петър
69А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ (Мк 14:66; Лк 22:54; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25)70Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“71А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“72А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“73Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“74Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел.75И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака. (Мт 26:34)
1Lorsque Jésus eut fini de donner toutes ces instructions, il dit à ses disciples:2«Vous savez que la Pâque[1] a lieu dans deux jours et que le Fils de l'homme sera arrêté pour être crucifié.»3Alors les chefs des prêtres, [les spécialistes de la loi] et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du grand-prêtre, appelé Caïphe,4et ils décidèrent d'arrêter Jésus par ruse et de le faire mourir.5Cependant, ils se dirent: «Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas d'agitation parmi le peuple.»
Une femme verse du parfum sur Jésus
6Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux,7une femme s'approcha de lui avec un vase qui contenait un parfum de grande valeur. Pendant qu'il était à table, elle versa le parfum sur sa tête.8A cette vue, les disciples s'indignèrent et dirent: «A quoi bon un tel gaspillage?9On aurait pu vendre ce parfum très cher et donner l'argent aux pauvres.»10Le sachant, Jésus leur dit: «Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a accompli une bonne action envers moi.11En effet, vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'aurez pas toujours.12En versant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour mon ensevelissement.13Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera proclamée, dans le monde entier, on racontera aussi en souvenir de cette femme ce qu'elle a fait.»14Alors l'un des douze, appelé Judas l'Iscariot, alla vers les chefs des prêtres15et dit: «Que voulez-vous me donner pour que je vous livre Jésus?» Ils lui payèrent 30 pièces d'argent.16Dès ce moment, il se mit à chercher une occasion favorable pour trahir Jésus.
Institution de la cène
17Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus pour lui dire: «Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque?»18Il répondit: «Allez à la ville chez un tel et vous lui direz: ‘Le maître dit: Mon heure est proche. Je célébrerai la Pâque chez toi avec mes disciples.’»19Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné et préparèrent la Pâque.20Le soir venu, il se mit à table avec les douze.21Pendant qu'ils mangeaient, il dit: «Je vous le dis en vérité, l'un de vous me trahira.»22Ils furent profondément attristés et chacun se mit à lui dire: «Est-ce moi, Seigneur?»23Il répondit: «Celui qui a mis la main dans le plat avec moi, c'est celui qui me trahira.24Le Fils de l'homme s'en va, conformément à ce qui est écrit à son sujet, mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est trahi! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne soit pas né.»25Judas, celui qui le trahissait, prit la parole et dit: «Est-ce moi, maître?» Jésus lui répondit: «Tu le dis.»26Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain et prononça la prière de bénédiction, puis il le rompit et le donna aux disciples en disant: «Prenez, mangez, ceci est mon corps.»27Il prit ensuite une coupe et remercia Dieu, puis il la leur donna en disant: «Buvez-en tous,28car ceci est mon sang, le sang de la [nouvelle] alliance, qui est versé pour beaucoup, pour le pardon des péchés.29Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où je le boirai nouveau avec vous dans le royaume de mon Père.»30Après avoir chanté les psaumes, ils se rendirent au mont des Oliviers.31Alors Jésus leur dit: «Vous trébucherez tous, cette nuit, à cause de moi, car il est écrit: Je frapperai le berger et les brebis du troupeau seront dispersées.[2] (Зах 13:7)32Mais, après ma résurrection, je vous précéderai en Galilée.»33Pierre prit la parole et lui dit: «Même si tous trébuchent à cause de toi, ce ne sera jamais mon cas.»34Jésus lui dit: «Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, trois fois tu me renieras.»35Pierre lui répondit: «Même s'il me faut mourir avec toi, je ne te renierai pas.» Et tous les disciples dirent la même chose.
Arrestation de Jésus
36Là-dessus, Jésus se rendit avec eux dans un endroit appelé Gethsémané et il dit aux disciples: «Asseyez-vous [ici] pendant que je m'éloignerai pour prier.»37Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée et il commença à être saisi de tristesse et d'angoisse.38Il leur dit alors: «Mon âme est triste à en mourir. Restez ici, éveillés avec moi.»39Puis il avança de quelques pas, se jeta le visage contre terre et fit cette prière: «Mon Père, si cela est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux.»40Il revint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et dit à Pierre: «Vous n'avez donc pas pu rester éveillés une seule heure avec moi!41Restez vigilants et priez pour ne pas céder à la tentation. L'esprit est bien disposé, mais par nature l'homme est faible.»42Il s'éloigna une deuxième fois et fit cette prière: «Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne [de moi] sans que je la boive, que ta volonté soit faite!»43Il revint et les trouva encore endormis, car ils avaient les paupières lourdes.44Il les quitta, s'éloigna de nouveau et pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles.45Puis il revint vers ses disciples et leur dit: «Vous dormez maintenant et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche et le Fils de l'homme est livré entre les mains des pécheurs.46Levez-vous, allons-y! Celui qui me trahit s'approche.»47Il parlait encore quand Judas, l'un des douze, arriva avec une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les chefs des prêtres et par les anciens du peuple.48Celui qui le trahissait leur avait donné ce signe: «L'homme auquel je donnerai un baiser, c'est lui. Arrêtez-le!»49Aussitôt, il s'approcha de Jésus en disant: «Salut, maître!», et il l'embrassa.50Jésus lui dit: «Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le.» Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus et l'arrêtèrent.51Un de ceux qui étaient avec Jésus mit la main sur son épée et la tira; il frappa le serviteur du grand-prêtre et lui emporta l'oreille.52Alors Jésus lui dit: «Remets ton épée à sa place, car tous ceux qui prendront l'épée mourront par l'épée.53Penses-tu que je ne puisse pas faire appel à mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges?54Comment donc s'accompliraient les Ecritures, d'après lesquelles cela doit se passer ainsi?»55A ce moment, Jésus dit à la foule: «Vous êtes venus vous emparer de moi avec des épées et des bâtons, comme pour un brigand. J'étais tous les jours assis [parmi vous], enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas arrêté.56Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes soient accomplis.» Alors tous les disciples l'abandonnèrent et prirent la fuite.
Jésus devant le conseil juif
57Ceux qui avaient arrêté Jésus l'emmenèrent chez le grand-prêtre Caïphe, où les spécialistes de la loi et les anciens étaient rassemblés.58Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du grand-prêtre, y entra et s'assit avec les serviteurs pour voir comment cela finirait.59Les chefs des prêtres, [les anciens] et tout le sanhédrin[3] cherchaient un faux témoignage contre Jésus afin de le faire mourir,60mais ils n'en trouvèrent pas, quoique beaucoup de faux témoins se soient présentés. Enfin, il en vint deux qui dirent:61«Celui-ci a dit: ‘Je peux détruire le temple de Dieu et le reconstruire en trois jours.’»62Le grand-prêtre se leva et lui dit: «Ne réponds-tu rien? Pourquoi ces hommes témoignent-ils contre toi?»63Mais Jésus gardait le silence. Le grand-prêtre [prit la parole et] lui dit: «Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Messie, le Fils de Dieu.»64Jésus lui répondit: «Tu le dis. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite du Tout-Puissant et venant sur les nuées du ciel[4].» (Пс 110:1; Дан 7:13)65Alors le grand-prêtre déchira ses vêtements en disant: «Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Vous venez d'entendre son blasphème.66Qu'en pensez-vous?» Ils répondirent: «Il mérite la mort.»67Là-dessus, ils lui crachèrent au visage et le frappèrent à coups de poing; certains lui donnaient des gifles en disant:68«Christ, prophétise-nous qui t'a frappé!»69Or Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui et dit: «Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen.»70Mais il le nia devant tous en disant: «Je ne sais pas ce que tu veux dire.»71Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit et dit à ceux qui se trouvaient là: «Cet homme [aussi] était avec Jésus de Nazareth.»72Il le nia de nouveau, avec serment: «Je ne connais pas cet homme.»73Peu après, ceux qui étaient là s'approchèrent et dirent à Pierre: «Certainement, toi aussi tu fais partie de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître.»74Alors il se mit à jurer en lançant des malédictions: «Je ne connais pas cet homme.» Aussitôt un coq chanta.75Pierre se souvint alors de ce que Jésus [lui] avait dit: «Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois.» Il sortit et pleura amèrement.