1„Ето Моя Служител, за Когото Аз съм опора; това е Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, за да възвести Той съдебна присъда над народите. (Ис 11:1; Ис 45:1; Мт 3:17; Мт 12:18; Мт 17:5; Мк 1:11; Лк 3:22; Лк 9:35)2Той няма да вика, няма да шуми, нито гласът Му ще се разнася по улиците.3Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие според истината.4Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.5Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея. (Д А 17:24)6Аз, Господ, Те призовах към справедливост. Ще Те взема за ръка и ще Те извая, ще Те поставя като завет за народа, светлина за езичниците, (Ис 49:6; Лк 2:32; Д А 13:47)7за да отвориш очите на слепите, да изведеш окованите от затвора и седящите в тъмнина – от тъмницата.8Аз съм Господ, това е Моето име и няма да дам на никого другиго славата, която следва да Ми се въздава, нито възхвалата за Себе Си – на кумири. (Ис 48:11)9Ето предсказаното се сбъдна отдавна, сега Аз възвестявам нещо ново. Аз го възвестявам, преди то да се появи.“
Победна песен
10„Пейте нова песен на Господа, възхвала за Него да звучи до крайните земни предели. Да ликуват морето и всичко, на което то дава живот, островите и живеещите по тях. (Пс 96:1)11Нека пустинята и нейните градове, селищата, където живее Кидар, да се радват на глас. Нека ликуват живеещите по скали, нека възклицават от планинските върхове.12Нека въздадат слава на Господа и възхвала за Него да прозвучи по островите.13Господ ще излезе като исполин, ще възбуди ревност в Себе Си като воин, ще извика и ще нададе боен вик, ще се изяви като герой против враговете Си.14Аз дълго мълчах, бях безмълвен и се сдържах, сега ще викам като родилка, ще стена и ще дишам тежко.15Ще опустоша планини и хълмове и ще направя така, че всичката им трева да изсъхне, ще преобърна реките на острови и ще пресуша езерата. (Пс 107:33; Ис 50:2)16Ще поведа слепите по път, който те не са знаели, ще ги водя по незнайни пътеки, ще превърна тъмата в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Ето какво ще извърша Аз за тях и няма да ги изоставя.17Тогава ще отстъпят назад и ще се засрамят онези, които се надяват на идоли, които казват на кумирите: „Вие сте наши богове“.“
Слепотата на Израил
18Слушайте, глухи, и вдигнете поглед вие, слепи, за да видите.19Кой е толкова сляп като Моя служител и глух като Вестителя, изпратен от Мене? Кой е толкова сляп като Моя пратеник, толкова сляп като Служителя на Господа? (Ис 6:9)20Ти си видял много, но не си забелязал; ушите ти са били отворени, но не си чул нищо.21Господ пожела заради справедливостта Си да възвеличи и да прослави закона.22Но те са разорен и разграбен народ; лежат вързани в пещери и са заключени в тъмници; взети са в плен и няма кой да ги избави; ограбени са и никой не казва: „Върни заграбеното!“23Кой от вас е възприел чутото, кой е вникнал и се е вслушал в казаното за бъдещето?24Кой предаде Яков на разорение и Израил – на грабители? Не беше ли това Господ, против Когото съгрешихме? Те не искаха да вървят по пътищата Му, нито се вслушваха в учението Му.25Тогава Той изля върху Израил силния Си гняв и ужаса на войната. Гневът ги обкръжи с пламък от всички страни, но те не разбраха, той гореше в тях, но те не приеха това присърце.
1Voici mon serviteur, celui que je soutiendrai, celui que j'ai choisi et qui a toute mon approbation. J'ai mis mon Esprit sur lui; il révélera le droit aux nations.2Il ne criera pas, il ne haussera pas le ton et ne fera pas entendre sa voix dans les rues.3Il ne cassera pas le roseau abîmé et n'éteindra pas la mèche qui fume encore, mais c'est en toute vérité qu'il révélera le droit.4Il ne faiblira pas et ne se relâchera pas jusqu'à ce qu'il ait instauré le droit sur la terre. Les îles placeront leur attente dans sa loi.[1] (Ис 49:1; Ис 50:4; Ис 52:13; Мт 12:18)5Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu qui a créé le ciel et l'a déployé, qui a disposé la terre et tout ce qu'elle produit et qui donne la respiration à ceux qui la peuplent, le souffle à ceux qui y marchent:6Moi, l'Eternel, je t'ai appelé en toute justice et je te tiendrai fermement par la main. Je te garderai et je t'établirai pour que tu sois l'alliance du peuple, la lumière des nations,7pour que tu ouvres les yeux des aveugles, pour que tu fasses sortir le détenu de prison et de leur cachot les habitants des ténèbres.8Je suis l'Eternel, voilà quel est mon nom, et je ne donnerai pas ma gloire à un autre ni la louange qui m'est due aux sculptures sacrées.9Les premiers événements se sont produits et je vous en révèle de nouveaux; avant qu'ils ne soient en germe, je vous les annonce.10Chantez un cantique nouveau en l'honneur de l'Eternel, chantez ses louanges depuis les extrémités de la terre, vous qui naviguez sur la mer et vous qui la remplissez, îles et habitants des îles!11Que le désert et ses villes fassent entendre leur voix, ainsi que les villages occupés par Kédar! Que les habitants de Séla expriment leur allégresse! Que du sommet des montagnes retentissent des cris de joie!12Qu'on donne gloire à l'Eternel et que dans les îles on proclame ses louanges!13L'Eternel sort, pareil à un héros, son zèle passionné le fait surgir comme un homme de guerre. Il pousse des cris, des cris de guerre, il montre sa force contre ses ennemis.14J'ai longtemps gardé le silence, je me suis tu, je me suis retenu de parler, mais désormais, je vais crier comme une femme en train d'accoucher, je serai haletant et je soufflerai tout à la fois.15Je dévasterai montagnes et collines et j'en ferai sécher toute la verdure; je changerai les fleuves en îles et je mettrai les étangs à sec.16Je ferai marcher les aveugles sur un chemin qu'ils ne connaissent pas, je les conduirai par des sentiers qu'ils ignoraient; je changerai les ténèbres en lumière devant eux et je redresserai les passages tortueux. Voilà ce que je ferai, et je ne les abandonnerai pas.17Ils reculeront, couverts de honte, ceux qui placent leur confiance dans les sculptures sacrées, ceux qui disent aux statues en métal fondu: «C'est vous qui êtes nos dieux!»18Sourds, écoutez! Aveugles, regardez et voyez!19Qui est aveugle? N'est-ce pas mon serviteur? Y a-t-il plus sourd que mon messager, celui que j'envoie? Y a-t-il plus aveugle que le bénéficiaire de mon alliance de paix, plus aveugle que le serviteur de l'Eternel?20Tu as vu beaucoup de choses, mais tu n'y as pas prêté attention. Il a ouvert les oreilles, mais il n'a rien entendu.21L'Eternel a pris plaisir, à cause de sa justice, à rendre la loi grande et magnifique,22et c'est un peuple pillé et dépouillé! On les a tous enchaînés dans des trous, plongés dans des cachots. On les pille et personne ne les délivre, on les dépouille et personne n'ordonne de rendre ce qu'on leur a pris.23Qui de vous prêtera l'oreille à cela? Qui se montrera attentif pour écouter, à l'avenir?24Qui a livré Jacob au pillage et Israël aux pillards? N'est-ce pas l'Eternel? C'est que nous avons péché contre lui. Ils n'ont pas voulu marcher dans ses voies et n'ont pas écouté son enseignement.25Alors, il a déversé sur son peuple toute l'ardeur de sa colère et la violence de la guerre. Elle l'a embrasé de tous côtés, mais Israël n'a rien compris. Elle l'a incendié, mais il ne l'a pas pris à cœur.