1След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“ (Бит 12:2; Бит 12:7; Бит 13:14; Бит 17:1)2Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ (Д А 7:5)3Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“4Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“5Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ (Бит 16:10; Бит 17:2; Бит 17:20; Бит 22:17; Бит 32:13; Вт 1:10; Рим 4:18; Евр 11:12)6Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. (Рим 4:3; Гал 3:6; Як 2:23; 1 Мак 2:52)7Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ (Бит 11:31)8Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“9Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“10Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.11Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.12По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.13След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. (Изх 1:1; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. (Юд 5:9)15А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;16само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. (Д А 13:20)18Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, (Бит 12:7; Д А 7:5)19земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,20хетейци, ферезейци, рефаимци,21аморейци, ханаанци[1], гергесейци и йевусейци.“
1Après ces événements, la parole de l'Eternel fut adressée à Abram dans une vision. Il dit: «Abram, n'aie pas peur! Je suis ton bouclier et ta récompense sera très grande.»2Abram répondit: «Seigneur Eternel, que me donneras-tu? Je m'en vais sans enfants et l'héritier de mes biens, c'est Eliézer de Damas.»3Abram dit: «Tu ne m'as pas donné de descendance, et c'est un serviteur de ma famille qui sera mon héritier.»4Alors l'Eternel lui adressa la parole: «Ce n'est pas lui qui sera ton héritier, mais bien celui qui naîtra de toi.»5Après l'avoir conduit dehors, il dit: «Regarde vers le ciel et compte les étoiles, si tu peux les compter.» Il lui affirma: «Telle sera ta descendance.»[1] (Рим 4:18)6Abram eut confiance en l'Eternel, qui le lui compta comme justice.[2] (Рим 4:3; Рим 4:9; Рим 4:22; Гал 3:6; Як 2:23)7L'Eternel lui dit encore: «Je suis l'Eternel qui t'ai fait sortir d'Ur en Chaldée pour te donner ce pays en possession.»8Abram répondit: «Seigneur Eternel, à quoi reconnaîtrai-je que je le posséderai?»9L'Eternel lui dit: «Prends une génisse de 3 ans, une chèvre de 3 ans, un bélier de 3 ans, une tourterelle et une jeune colombe.»10Abram prit tous ces animaux, les coupa par le milieu et mit chaque morceau l'un vis-à-vis de l'autre, mais il ne partagea pas les oiseaux.11Les oiseaux de proie s'abattirent sur les cadavres, mais Abram les chassa.12Au coucher du soleil, un profond sommeil tomba sur Abram, et voici qu'il fut assailli par la terreur et une grande obscurité.13L'Eternel dit à Abram: «Sache que tes descendants seront étrangers dans un pays qui ne sera pas à eux. On les réduira en esclavage et on les opprimera pendant 400 ans.14Cependant, la nation dont ils seront esclaves, c'est moi-même qui la jugerai[3], et ils sortiront ensuite avec de grandes richesses. (Д А 7:6)15Quant à toi, tu iras dans la paix rejoindre tes ancêtres, tu seras enterré après une heureuse vieillesse.16Ce n'est qu'à la quatrième génération qu'ils reviendront ici, car la faute des Amoréens n'est pas encore à son comble.»17Quand le soleil fut couché, il y eut une obscurité profonde, et un four fumant et des flammes passèrent entre les animaux partagés.18Ce jour-là, l'Eternel fit alliance avec Abram en disant: «C'est à ta descendance que je donne ce pays, celui qui va du fleuve d'Egypte jusqu'au grand fleuve, jusqu'à l'Euphrate,19le pays des Kéniens, des Keniziens, des Kadmoniens,20des Hittites, des Phéréziens, des Rephaïm,21des Amoréens, des Cananéens, des Guirgasiens et des Jébusiens.»