1Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.2А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.3На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.4След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, (Чис 21:21)5Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:6„Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.7Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.8Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“ (Бит 12:7; Бит 26:3; Бит 28:13)9По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося. (Изх 18:13; Чис 11:14)10Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. (Бит 15:5; Бит 22:17)11Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!12Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви?13Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“14И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“15Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.16И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!17Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“ (Лев 19:15)18Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.19И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. (Чис 13:1)20Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.21Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“ (И Н 1:9)22Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“23Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.24И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.25После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“26Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. (Вт 9:23; Евр 3:16)27Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.28Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“29Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!30Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.31Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“ (Ис 63:16; Ер 31:9; Ос 11:1; Мал 2:10; Д А 13:18)32Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,33Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак. (Изх 13:21)34Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:35„Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! (Чис 14:20; Пс 95:11; Евр 3:11; Евр 3:18; Евр 4:3; Евр 4:5)36Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“37Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там! (Чис 20:12; Вт 3:26; Вт 4:21; Вт 34:4)38Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!39Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.40А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“ (Чис 14:25)41Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. (Чис 14:39)42А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“43Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.44Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.45Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.46Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.