1Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“2И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“3Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“4Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“5И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.6Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си.7И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“8И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му.9Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“10И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене.11Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“12И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“13Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.
Странстване на Давид
14А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му.15Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората.16И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога17и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“18Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си. (1 Цар 18:3)19Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон. (Пс 54:2)20И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“21И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте.22Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър.23Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“24Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон.25Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон.26И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят,27дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“28Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот[1].
1David was told, ‘The Philistines are fighting against the town of Keilah. They are stealing corn from the threshing-floors.’2So he asked the LORD for advice. He said, ‘Should I go and attack those Philistines?’ The LORD answered him, ‘Go and attack them. Save Keilah.’3But David’s men said to him, ‘We’re afraid here in Judah. Suppose we go to Keilah and fight against the Philistine army. Then we’ll be even more afraid.’4Once again David asked the LORD what he should do. The LORD answered him, ‘Go down to Keilah. I am going to hand the Philistines over to you.’5So David and his men went to Keilah. They fought against the Philistines and carried off their livestock. David wounded and killed large numbers of Philistines. And he saved the people of Keilah.6Abiathar, the son of Ahimelek, had brought down the sacred linen apron with him from Nob. He did it when he ran away to David at Keilah.
Saul chases David
7Saul was told that David had gone to Keilah. He said, ‘God has handed him over to me. David has trapped himself by entering a town that has gates with metal bars.’8So Saul brought together all his soldiers to go to battle. He ordered them to go down to Keilah. He told them to surround David and his men. He told them to get ready to attack them.9David learned that Saul was planning to attack him. So he said to Abiathar the priest, ‘Bring the linen apron.’10Then David said, ‘LORD, you are the God of Israel. I know for sure that Saul plans to come to Keilah. He plans to destroy the town because of me.11Will the citizens of Keilah hand me over to him? Will Saul come down here, as I’ve heard he would? LORD, you are the God of Israel. Please answer me.’ The LORD said, ‘He will come down.’12Again David asked, ‘Will the citizens of Keilah hand me and my men over to Saul?’ And the LORD said, ‘They will.’13So David and his men left Keilah. The total number of them was about 600. They kept moving from place to place. Saul was told that David had escaped from Keilah. So he didn’t go there.14Sometimes David stayed in places of safety in the desert. At other times he stayed in the hills of the Desert of Ziph. Day after day Saul looked for him. But God didn’t hand David over to him.15David was at Horesh in the Desert of Ziph. There he learned that Saul had come out to kill him.16Saul’s son Jonathan went to David at Horesh. He told David that God would make him strong.17‘Don’t be afraid,’ he said. ‘My father Saul won’t harm you. You will be king over Israel. And I will be next in command. Even my father Saul knows this.’18The two of them made a covenant of friendship in front of the LORD. Then Jonathan went home. But David remained at Horesh.19The people of Ziph went up to Saul at Gibeah. They said, ‘David is hiding among us. He’s hiding in places of safety at Horesh. Horesh is south of Jeshimon on the hill of Hakilah.20Your Majesty, come down when it pleases you to come. It will be our duty to hand David over to you.’21Saul replied, ‘May the LORD bless you because you were concerned about me.22Make sure you are right. Go and check things out again. Find out where David usually goes. Find out who has seen him there. People tell me he’s very tricky.23Find out about all the hiding places he uses. Come back to me with all the facts. I’ll go with you. Suppose he’s in the area. Then I’ll track him down among all the family groups of Judah.’24So they started out. They went to Ziph ahead of Saul. David and his men were in the Desert of Maon. Maon is south of Jeshimon in the Arabah Valley.25Saul and his men started out to look for David. David was told about it. So he went down to a rock in the Desert of Maon to hide. Saul heard he was there. So he went into the Desert of Maon to chase David.26Saul was going along one side of the mountain. David and his men were on the other side. They were hurrying to get away from Saul. Saul and his army were closing in on David and his men. They were about to capture them.27Just then a messenger came to Saul. He said, ‘Come quickly! The Philistines are attacking the land.’28So Saul stopped chasing David. He went to fight against the Philistines. That’s why they call that place Sela Hammahlekoth.29David left that place. He went and lived in places of safety near En Gedi.