1 Царе 24 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Давид пощадява Саул

1 А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места^[1] край Ен-Гади. (1 Цар 26:1) 2 И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. 3 Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. 4 И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. (Пс 57:1; Пс 142:1) 5 И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. 6 Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. 7 И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ (1 Цар 26:9; 2 Цар 1:14) 8 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. 9 След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. 10 Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“? 11 Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“ 12 Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. 13 Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 14 Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 15 Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! (2 Цар 9:8; 2 Цар 16:9) 16 Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“ 17 И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака 18 и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. 19 Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. 20 Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. 21 И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. 22 Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ 23 И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.

New International Reader’s Version

от Biblica

David doesn’t kill Saul when he has the chance

1 Saul returned from chasing the Philistines. Then he was told, ‘David is in the Desert of En Gedi.’ 2 So Saul took 3,000 of the best soldiers from the whole nation of Israel. He started out to look for David and his men. He planned to look near the Rocky Cliffs of the Wild Goats. 3 He came to some sheepfolds along the way. A cave was there. Saul went in to go to the toilet. David and his men were far back in the cave. 4 David’s men said, ‘This is the day the LORD told you about. He said to you, “I will hand your enemy over to you. Then you can deal with him as you want to.” ’ So David came up close to Saul without being seen. He cut off a corner of Saul’s robe. 5 Later, David felt sorry that he had cut off a corner of Saul’s robe. 6 He said to his men, ‘May the LORD keep me from doing a thing like that again to my master. He is the LORD’s anointed king. So I promise that I will never lay my hand on him. The LORD has anointed him.’ 7 David said that to correct his men. He wanted them to know that they should never suggest harming the king. He didn’t allow them to attack Saul. So Saul left the cave and went on his way. 8 Then David went out of the cave. He called out to Saul, ‘King Saul! My master!’ When Saul looked behind him, David bowed down. He lay down flat with his face towards the ground. 9 He said to Saul, ‘Why do you listen when men say, “David is trying to harm you”? 10 This day you have seen with your own eyes how the LORD handed you over to me in the cave. Some of my men begged me to kill you. But I didn’t. I said, “I will never lay my hand on my master. He is the LORD’s anointed king.” 11 Look, my father! Look at this piece of your robe in my hand! I cut off the corner of your robe. But I didn’t kill you. See, there is nothing in my hand that shows I am guilty of doing anything wrong. I haven’t turned against you. I haven’t done anything to harm you. But you are hunting me down. You want to kill me. 12 May the LORD judge between you and me. And may the LORD pay you back because of the wrong things you have done to me. But I won’t do anything to hurt you. 13 People say, “Evil acts come from those who do evil.” So I won’t do anything to hurt you. 14 ‘King Saul, who are you trying to catch? Who do you think you are chasing? I’m nothing but a dead dog or a flea! 15 May the LORD be our judge. May he decide between us. May he consider my case and stand up for me. May he show that I’m not guilty of doing anything wrong. May he save me from you.’ 16 When David finished speaking, Saul asked him a question. He said, ‘My son David, is that your voice?’ And Saul wept out loud. 17 ‘You are a better person than I am,’ he said. ‘You have treated me well. But I’ve treated you badly. 18 You have just now told me about the good things you did to me. The LORD handed me over to you. But you didn’t kill me. 19 Suppose a man finds his enemy. He doesn’t let him get away without harming him. May the LORD reward you with many good things. May he do it because of the way you treated me today. 20 I know for sure that you will be king. I know that the kingdom of Israel will be made secure under your control. 21 Now make a promise in the name of the LORD. Promise me that you won’t kill the children of my family. Also promise me that you won’t wipe out my name from my family line.’ 22 So David made that promise to Saul. Then Saul returned home. But David and his men went up to his usual place of safety.