Псалм 22 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Страдания и прослава на Месия

(21)

1 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. 2 ^[1] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. (Ис 49:14; Мт 27:46; Мк 15:34)

Ис 49:14Мт 27:46Мк 15:34

3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. 4 Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. 5 На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; 6 към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. 7 Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. 8 Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: (Мт 27:39; Мк 15:29; Лк 23:35)

Мт 27:39Мк 15:29Лк 23:35

9 „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ (Мт 27:43; Прем 2:18)

Мт 27:43Прем 2:18

10 Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. 11 На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог. (Ис 46:3) 12 Не се отдалечавай от мене, понеже скръбта е близо, а помощник няма. (Пс 35:22; Пс 38:22; Пс 71:12)

Пс 35:22Пс 38:22Пс 71:12

13 Много бикове ме обграждат, мощни бикове от Васан ме обкръжават, 14 разтвориха своите уста срещу мене като лъвове, ревящи и разкъсващи. (Пс 17:12) 15 Разлях се като вода. Всичките ми кости се разглобиха. Сърцето ми стана като восък, разтопи се във вътрешностите ми. 16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд; езикът ми прилепна на небцето и Ти ме сведе в прахта на смъртта. 17 Защото кучета ме обградиха, сбирщина от злосторници ме обкръжи. Те прободоха ръцете и краката ми. 18 Всичките ми кости се броят. Враговете ми се взират и ме гледат. 19 Делят моите дрехи помежду си и за връхната ми дреха хвърлят жребий. (Мт 27:35; Мк 15:24; Лк 23:34; Йн 19:24)

Мт 27:35Мк 15:24Лк 23:34Йн 19:24

20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай! Ти, сило моя, побързай ми на помощ! 21 Избави от меч живота ми и от лапите на кучета – душата ми самотна. 22 Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите животни! Ти ме послуша. (Пс 7:3; Пс 57:5; 2 Тим 4:17)

Пс 7:3Пс 57:52 Тим 4:17

23 Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си. Посред събранието ще Те славя. (Пс 40:10; Евр 2:12) 24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го. Всички потомци на Яков, възвеличете Го. С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил, 25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия, не скри лицето Си от него, вслуша се в неговите викове. 26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание. Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него. 27 Нека бедните да ядат и да се насищат; да възхваляват Господа онези, които Го търсят; да живеят сърцата ви завинаги! 28 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички краища на земята и ще се поклонят пред Него всички езически родове, (Ис 45:22; Ис 52:10) 29 защото царството е на Господа и Той е владетел на народите. 30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта, и онези, които не могат да запазят душата си за живот. 31 Потомството ми ще Му служи за вечни времена. За Господа ще разказва следващото поколение. (Пс 48:14; Пс 71:18; Пс 78:6; Пс 102:19)

Пс 48:14Пс 71:18Пс 78:6Пс 102:19

32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.

New International Reader’s Version

от Biblica

For the director of music. A psalm of David to the tune of ‘The Doe of the Morning.’

1 My God, my God, why have you deserted me? Why do you seem so far away when I need you to save me? Why do you seem so far away that you can’t hear my groans? 2 My God, I cry out in the daytime. But you don’t answer. I cry out at night. But you don’t let me sleep. 3 But you rule from your throne as the Holy One. You are the God Israel praises. 4 Our people of long ago put their trust in you. They trusted in you, and you saved them. 5 They cried out to you and were saved. They trusted in you, and you didn’t let them down. 6 Everyone treats me like a worm and not a man. They hate me and look down on me. 7 All those who see me laugh at me. They shout at me and make fun of me. They shake their heads at me. 8 They say, ‘He trusts in the LORD. Let the LORD help him. If the LORD is pleased with him, let him save him.’ 9 But you brought me out of my mother’s body. You made me trust in you even when I was at my mother’s breast. 10 From the time I was born, you took good care of me. Ever since I came out of my mother’s body, you have been my God. 11 Don’t be far away from me. Trouble is near, and there is no one to help me. 12 Many enemies are all around me. They are like strong bulls from the land of Bashan. 13 They are like roaring lions that tear to pieces what they kill. They open their mouths wide to attack me. 14 My strength is like water that is poured out on the ground. I feel as if my bones aren’t connected. My heart has turned to wax. It has melted away inside me. 15 My mouth is dried up like a piece of broken pottery. My tongue sticks to the roof of my mouth. You bring me down to the edge of the grave. 16 A group of sinful people has closed in on me. They are all around me like a pack of dogs. They have pierced my hands and my feet. 17 Everyone can see all my bones right through my skin. People stare at me. They laugh when I suffer. 18 They divide up my clothes among them. They cast lots for what I am wearing. 19 LORD, don’t be so far away from me. You give me strength. Come quickly to help me. 20 Save me from being killed by the sword. Save the only life I have. Save me from the power of those dogs. 21 Save me from the mouths of those lions. Save me from the horns of those wild oxen. 22 I will announce your name to my people. I will praise you among those who are gathered to worship you. 23 You who have respect for the LORD, praise him! All you people of Jacob, honour him! All you people of Israel, worship him! 24 He has not forgotten the one who is hurting. He has not turned away from his suffering. He has not turned his face away from him. He has listened to his cry for help. 25 Because of what you have done, I will praise you in the whole community of those who worship you. In front of those who respect you, I will keep my promises. 26 Those who are poor will eat and be satisfied. Those who seek the LORD will praise him. May their hearts be filled with new hope! 27 People from one end of the earth to the other will remember and turn to the LORD. The people of all the nations will bow down in front of him. 28 The LORD is King. He rules over the nations. 29 All rich people of the earth will feast and worship God. All who go down to the grave will kneel in front of him. Those who cannot keep themselves alive will kneel. 30 Those who are not yet born will serve him. Those who are born later will be told about the Lord. 31 And they will tell people who have not yet been born, ‘The Lord has done what is right!’