Влезте безплатно

Марко 14

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, (Изх 12:1; Мт 26:1; Лк 7:36; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 12:1) 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“ 3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. (Мт 26:6; Йн 12:1) 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 8 Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. (Йн 19:40) 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 10 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:1; Лк 22:3) 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[1]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус. 12 В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Изх 12:1; Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1) 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря. 17 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20; Йн 13:21) 18 Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ (Пс 41:10) 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[2]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 22 Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мт 26:26; Лк 22:14; Лк 22:15; 1 Кор 11:23) 23 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. (1 Кор 10:16; 1 Кор 10:21) 24 Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. (Изх 24:8) 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“ 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мт 26:30; Лк 22:31; Йн 13:36) 27 Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. (Зах 13:7; Мт 26:31; Мк 14:50; Лк 22:31; Йн 13:36) 28 Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:16; Мк 16:7) 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мк 14:72) 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите. 32 Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1) 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ (Йн 12:27) 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мк 10:27; Мк 10:38; Йн 18:11; Гал 4:6) 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 43 Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3) 44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ (Лк 19:47; Лк 21:37) 50 Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. (Мк 14:27) 51 Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците[3] заловиха и него. (Ам 2:16) 52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. 53 Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19) 54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57 И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: (Вт 17:6) 58 „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ (Мк 15:29; Йн 2:19; Д А 6:14) 59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мк 15:4) 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ (Ис 53:7) 62 А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. (Лев 24:16; Йн 19:7) 65 Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. (Ис 50:6; Мк 10:34) 66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. (Мт 26:69; Лк 22:54; Йн 18:15; Йн 18:25) 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. 69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[4].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака. (Мк 14:30) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 14

New International Reader’s Version

от Biblica
1 The Passover and the Feast of Unleavened Bread were only two days away. The chief priests and the teachers of the law were plotting to arrest Jesus secretly. They wanted to kill him. 2 ‘But not during the feast,’ they said. ‘The people may stir up trouble.’ 3 Jesus was in Bethany. He was at the table in the home of Simon, who had a skin disease. A woman came with a special sealed jar. It contained very expensive perfume made out of pure nard. She broke the jar open and poured the perfume on Jesus’ head. 4 Some of the people there became angry. They said to one another, ‘Why waste this perfume? 5 It could have been sold for more than a year’s pay. The money could have been given to poor people.’ So they found fault with the woman. 6 ‘Leave her alone,’ Jesus said. ‘Why are you bothering her? She has done a beautiful thing to me. 7 You will always have poor people with you. You can help them any time you want to. But you will not always have me. 8 She did what she could. She poured perfume on my body to prepare me to be buried. 9 What I’m about to tell you is true. What she has done will be told anywhere the good news is preached all over the world. It will be told in memory of her.’ 10 Judas Iscariot was one of the 12 disciples. He went to the chief priests to hand Jesus over to them. 11 They were delighted to hear that he would do this. They promised to give Judas money. So he watched for the right time to hand Jesus over to them. 12 It was the first day of the Feast of Unleavened Bread. That was the time to sacrifice the Passover lamb. Jesus’ disciples asked him, ‘Where do you want us to go and prepare for you to eat the Passover meal?’ 13 So he sent out two of his disciples. He told them, ‘Go into the city. A man carrying a jar of water will meet you. Follow him. 14 He will enter a house. Say to its owner, “The Teacher asks, ‘Where is my guest room? Where can I eat the Passover meal with my disciples?’ ” 15 He will show you a large upstairs room. It will have furniture and will be ready. Prepare for us to eat there.’ 16 The disciples left and went into the city. They found things just as Jesus had told them. So they prepared the Passover meal. 17 When evening came, Jesus arrived with the 12 disciples. 18 While they were at the table eating, Jesus said, ‘What I’m about to tell you is true. One of you who is eating with me will hand me over to my enemies.’ 19 The disciples became sad. One by one they said to him, ‘Surely you don’t mean me?’ 20 ‘It is one of you,’ Jesus replied. ‘It is the one who dips bread into the bowl with me. 21 The Son of Man will go just as it is written about him. But how terrible it will be for the one who hands over the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’ 22 While they were eating, Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to his disciples and said, ‘Take it. This is my body.’ 23 Then he took a cup. He gave thanks and handed it to them. All of them drank from it. 24 ‘This is my blood of the covenant,’ he said to them. ‘It is poured out for many. 25 What I’m about to tell you is true. I won’t drink wine with you again until the day I drink it in God’s kingdom.’ 26 Then they sang a hymn and went out to the Mount of Olives. 27 ‘You will all turn away,’ Jesus told the disciples. ‘It is written, ‘ “I will strike the shepherd down. Then the sheep will be scattered.” (Зах 13:7) 28 But after I rise from the dead, I will go ahead of you into Galilee.’ 29 Peter said, ‘All the others may turn away. But I will not.’ 30 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘It will happen today, in fact tonight. Before the cockerel crows twice, you yourself will say three times that you don’t know me.’ 31 But Peter would not give in. He said, ‘I may have to die with you. But I will never say I don’t know you.’ And all the others said the same thing. 32 Jesus and his disciples went to a place called Gethsemane. Jesus said to them, ‘Sit here while I pray.’ 33 He took Peter, James and John along with him. He began to be very upset and troubled. 34 ‘My soul is very sad. I feel close to death,’ he said to them. ‘Stay here. Keep watch.’ 35 He went a little further. Then he fell to the ground. He prayed that, if possible, the hour might pass by him. 36 ‘Abba, Father,’ he said, ‘everything is possible for you. Take this cup of suffering away from me. But let what you want be done, not what I want.’ 37 Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Simon’, he said to Peter, ‘are you asleep? Couldn’t you keep watch for one hour? 38 Watch and pray. Then you won’t fall into sin when you are tempted. The spirit is willing, but the body is weak.’ 39 Once more Jesus went away and prayed the same thing. 40 Then he came back. Again he found them sleeping. They couldn’t keep their eyes open. They did not know what to say to him. 41 Jesus returned the third time. He said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Enough! The hour has come. Look! The Son of Man is about to be handed over to sinners. 42 Get up! Let us go! Here comes the one who is handing me over to them!’ 43 Just as Jesus was speaking, Judas appeared. He was one of the 12 disciples. A crowd was with him. They were carrying swords and clubs. The chief priests, the teachers of the law, and the elders had sent them. 44 Judas, who was going to hand Jesus over, had arranged a signal with them. ‘The one I kiss is the man,’ he said. ‘Arrest him and have the guards lead him away.’ 45 So Judas went to Jesus at once. Judas said, ‘Rabbi!’ And he kissed Jesus. 46 The men grabbed Jesus and arrested him. 47 Then one of those standing nearby pulled his sword out. He struck the servant of the high priest and cut off his ear. 48 ‘Am I leading a band of armed men against you?’ asked Jesus. ‘Do you have to come out with swords and clubs to capture me? 49 Every day I was with you. I taught in the temple courtyard, and you didn’t arrest me. But the Scriptures must come true.’ 50 Then everyone left him and ran away. 51 A young man was following Jesus. The man was wearing nothing but a piece of linen cloth. When the crowd grabbed him, 52 he ran away naked. He left his clothing behind. 53 The crowd took Jesus to the high priest. All the chief priests, the elders, and the teachers of the law came together. 54 Not too far away, Peter followed Jesus. He went right into the courtyard of the high priest. There he sat with the guards. He warmed himself at the fire. 55 The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for something to use against Jesus. They wanted to put him to death. But they did not find any proof. 56 Many witnesses lied about him. But their stories did not agree. 57 Then some of them stood up. Here is what those false witnesses said about him. 58 ‘We heard him say, “I will destroy this temple made by human hands. In three days I will build another temple, not made by human hands.” ’ 59 But what they said did not agree. 60 Then the high priest stood up in front of them. He asked Jesus, ‘Aren’t you going to answer? What are these charges these men are bringing against you?’ 61 But Jesus remained silent. He gave no answer. Again the high priest asked him, ‘Are you the Messiah? Are you the Son of the Blessed One?’ 62 ‘I am’, said Jesus. ‘And you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One. You will see the Son of Man coming on the clouds of heaven.’ 63 The high priest tore his clothes. ‘Why do we need any more witnesses?’ he asked. 64 ‘You have heard him say a very evil thing against God. What do you think?’ They all found him guilty and said he must die. 65 Then some began to spit at him. They blindfolded him. They hit him with their fists. They said, ‘Prophesy!’ And the guards took him and beat him. 66 Peter was below in the courtyard. One of the high priest’s female servants came by. 67 When she saw Peter warming himself, she looked closely at him. ‘You also were with Jesus, that Nazarene,’ she said. 68 But Peter said he had not been with him. ‘I don’t know or understand what you’re talking about,’ he said. He went out to the entrance to the courtyard. 69 The servant saw him there. She said again to those standing around, ‘This fellow is one of them.’ 70 Again he said he was not. After a little while, those standing nearby said to Peter, ‘You must be one of them. You are from Galilee.’ 71 Then Peter began to curse. He said to them, ‘I don’t know this man you’re talking about!’ 72 Right away the cockerel crowed the second time. Then Peter remembered what Jesus had spoken to him. ‘The cockerel will crow twice,’ he had said. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ Peter broke down and cried. 

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised)
Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.®
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.