1След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“ (Бит 12:2; Бит 12:7; Бит 13:14; Бит 17:1)2Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ (Д А 7:5)3Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“4Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“5Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ (Бит 16:10; Бит 17:2; Бит 17:20; Бит 22:17; Бит 32:13; Вт 1:10; Рим 4:18; Евр 11:12)6Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. (Рим 4:3; Гал 3:6; Як 2:23; 1 Мак 2:52)7Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ (Бит 11:31)8Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“9Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“10Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.11Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.12По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.13След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. (Изх 1:1; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. (Юд 5:9)15А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;16само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. (Д А 13:20)18Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, (Бит 12:7; Д А 7:5)19земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,20хетейци, ферезейци, рефаимци,21аморейци, ханаанци[1], гергесейци и йевусейци.“
1Some time later, Abram had a vision. The LORD said to him, ‘Abram, do not be afraid. I am like a shield to you. I am your very great reward.’2But Abram said, ‘LORD and King, what can you give me? I still don’t have any children. My servant Eliezer comes from Damascus. When I die, he will get everything I own.’3Abram continued, ‘You haven’t given me any children. So this servant of mine will get everything I own.’4Then a message from the LORD came to Abram. The LORD said, ‘When you die, what you have will not go to this man. You will have a son of your own. He will get everything you have.’5The LORD took Abram outside and said, ‘Look up at the sky. Count the stars, if you can.’ Then he said to him, ‘That’s how many children will be born into your family.’6Abram believed the LORD. The LORD was pleased with Abram because he believed. So Abram’s faith made him right with the LORD.7He also said to Abram, ‘I am the LORD. I brought you out of Ur in the land of Babylon. I will give you this land to have as your very own.’8But Abram said, ‘LORD and King, how can I know I will have this land as my own?’9So the LORD said to him, ‘Bring me a young cow, a goat and a ram. Each must be three years old. Bring a dove and a young pigeon along with them.’10Abram brought all of them to the LORD. Abram cut them in two and placed the halves opposite each other. But he didn’t cut the birds in half.11Then large birds came down to eat the dead bodies of the animals and birds. But Abram chased the large birds away.12As the sun was going down, Abram fell into a deep sleep. A thick and frightening darkness covered him.13Then the LORD said to him, ‘You can be sure of what I am about to tell you. For 400 years, your family who comes after you will be strangers in another country. They will become slaves there and will be treated badly.14But I will punish the nation that makes them slaves. After that, they will leave with many possessions.15But you will die in peace. You will join the members of your family who have already died. And you will be buried when you are very old.16Your children’s grandchildren will come back here. That’s because the sin of the Amorites has not yet reached the point where I must punish them.’17The sun set and it became dark. Then a burning torch and a pot filled with smoking coals appeared. They passed between the pieces of the animals that had been cut in two.18On that day the LORD made a covenant with Abram. He said, ‘I am giving this land to your family who comes after you. It reaches from the River of Egypt to the great River Euphrates.19It includes the land of the Kenites, Kenizzites, Kadmonites,20Hittites, Perizzites and Rephaites.21The Amorites, Canaanites, Girgashites and Jebusites also live there.’