Псалм 31 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва на скърбящия праведник

(30)

1 За първия певец. Псалом на Давид. 2 Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога. Избави ме по силата на Своята справедливост, (Пс 71:1) 3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш, (Пс 18:3) 4 защото Ти си моя скала и моя крепост; води ме и ме насочвай заради Своето име. 5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили, защото Ти си моето спасение. 6 В Твоята ръка предавам своя дух; Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш. (Лк 23:46) 7 Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа. 8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие, защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п омогна на моята душа в притеснението 9 и не ме предаде в ръцете на врага; постави краката ми на просторно място. 10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам; чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло. 11 Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки; силата ми изнемощя от моето страдание и моите кости изсъхнаха. (Пс 6:3) 12 Станах за присмех на всичките си врагове, посмешище пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене. (Йов 19:13; Пс 38:12) 13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв; заприличах на разбит съд, 14 защото слушам клеветите на мнозина; около мене е само ужас – те се наговарят против мене и замислят да отнемат живота ми. (Пс 41:6; Ер 20:10) 15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам: „Ти си мой Бог.“ 16 Броят на годините ми е в Твоята ръка; избави ме от ръцете на моите врагове – от тези, които ме преследват. 17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице; спаси ме със Своето милосърдие. 18 Господи, нека не се посрамя, защото Тебе призовавам; а нечестивите да се посрамят и да слязат в ада. 19 Да онемеят лъжливите уста, които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение. 20 Господи, колко много са у Тебе благата, които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе, и които приготви пред хората за онези, които се уповават на Тебе. 21 Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед от човешки замисли, скриваш ги под сянка от заговори. (Йов 5:21; Пс 27:5) 22 Да бъде прославен Господ, защото прояви Своята чудна милост към мене, когато бях като крепост под обсада. 23 В смущението си аз мислех: отхвърлен съм от Твоите очи. Но Ти чу гласа на молитвата ми, когато Те призовавах. 24 Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници. Господ закриля верните и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават. (Пс 37:34) 25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви, всички вие, които се уповавате на Господа!

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

In Gottes Händen geborgen

1 Ein Psalm Davids, vorzusingen. 2 HERR, auf dich traue ich, / lass mich nimmermehr zuschanden werden, errette mich durch deine Gerechtigkeit! 3 Neige deine Ohren zu mir, hilf mir eilends! Sei mir ein starker Fels und eine Burg, dass du mir helfest! (Пс 71:3) 4 Denn du bist mein Fels und meine Burg, und um deines Namens willen wollest du mich leiten und führen. 5 Du wollest mich aus dem Netze ziehen, / das sie mir heimlich stellten; denn du bist meine Stärke. 6 In deine Hände befehle ich meinen Geist; du hast mich erlöst, HERR, du treuer Gott. (Лк 23:46) 7 Ich hasse, die sich halten an nichtige Götzen; ich aber vertraue auf den HERRN. 8 Ich freue mich und bin fröhlich über deine Güte, dass du mein Elend ansiehst und kennst die Not meiner Seele 9 und übergibst mich nicht in die Hände des Feindes; du stellst meine Füße auf weiten Raum. 10 HERR, sei mir gnädig, denn mir ist angst! Mein Auge ist trübe geworden vor Gram, matt meine Seele und mein Leib. 11 Denn mein Leben ist hingeschwunden in Kummer und meine Jahre in Seufzen. Meine Kraft ist verfallen durch meine Missetat, und meine Gebeine sind verschmachtet. 12 Allen meinen Bedrängern bin ich ein Spott geworden, eine Last meinen Nachbarn und ein Schrecken meinen Freunden. Die mich sehen auf der Gasse, fliehen vor mir. 13 Ich bin vergessen im Herzen wie ein Toter; ich bin geworden wie ein zerbrochenes Gefäß. 14 Denn ich höre, wie viele mich verleumden: Schrecken ist um und um! Sie halten Rat miteinander über mich und trachten danach, mir das Leben zu nehmen. (Ер 20:3) 15 Ich aber, HERR, hoffe auf dich und spreche: Du bist mein Gott! 16 Meine Zeit steht in deinen Händen. Errette mich von der Hand meiner Feinde und von denen, die mich verfolgen. (Пс 139:16; Екл 3:1) 17 Lass leuchten dein Antlitz über deinem Knecht; hilf mir durch deine Güte! (Чис 6:25; Пс 80:4) 18 HERR, lass mich nicht zuschanden werden; denn ich rufe dich an. Die Frevler sollen zuschanden werden und verstummen im Totenreich. 19 Verstummen sollen die Lügenmäuler, die da reden wider den Gerechten frech, stolz und höhnisch. 20 Wie groß ist deine Güte, HERR, die du bewahrt hast denen, die dich fürchten, und erweisest vor den Menschen denen, die auf dich trauen! 21 Du birgst sie im Schutz deines Angesichts vor den Rotten der Leute, du verbirgst sie in der Hütte vor den zänkischen Zungen. (Пс 27:5) 22 Gelobt sei der HERR; denn er hat seine wunderbare Güte mir erwiesen in einer festen Stadt. 23 Ich sprach wohl in meinem Zagen: Ich bin von deinen Augen verstoßen. Doch du hörtest die Stimme meines Flehens, als ich zu dir schrie. 24 Liebet den HERRN, alle seine Heiligen! Die Gläubigen behütet der HERR und vergilt reichlich dem, der Hochmut übt. 25 Seid getrost und unverzagt alle, die ihr des HERRN harret!