Псалм 44 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва за защита в Божието име

(43)

1 За първия певец. Песен на Кореевия хор. 2 ^[1] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото, което си сторил през техните дни, в древните времена. (Пс 78:3) 3 Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил; съкрушил си други племена, а тях си разширил. (Пс 78:55) 4 Защото те не са придобили с меча си земята и тяхната ръка не им е дала победа, а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице, понеже си оказал благоволение към тях. (Вт 8:17; И Н 24:12)

Вт 8:17И Н 24:12

5 Боже, Ти си мой Цар, Който заповядваш победа на Яков. 6 С Тебе ще прободем нашите врагове, в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас. (Пс 60:14) 7 Защото не се уповавам на моя лък и моят меч не може да ме спаси. 8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни и посрамваш онези, които ни мразят. 9 С Бога се хвалим всеки ден и Твоето име ще прославяме вечно. 10 Но сега Ти ни отхвърли и не излизаш с нашите войски; (Пс 60:12) 11 обърна ни в бягство пред врага и онези, които ни мразят, ни ограбват. 12 Даде ни като овце за ядене и ни разпръсна между народите. (Лев 26:33; Вт 28:64)

Лев 26:33Вт 28:64

13 Продаде народа Си без печалба и не поиска висока цена за него. 14 Ти ни направи за подигравка на нашите съседи, за присмех и за хула на всички, които са около нас. (Пс 79:4) 15 Направи ни за укор сред народите, за презрително поклащане на глава сред тях. 16 Моето унижение е пред мене всеки ден и срам покрива моето лице 17 заради гласа на присмехулника и на хулителя, заради погледите на врага и отмъстителя. 18 Всичко това се стовари върху нас, но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет. 19 Нашето сърце не Те предаде, нашите стъпки не се отбиха от Твоя път, 20 макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали и ни покри със сянката на смъртта. (Ис 34:13; Ер 9:10) 21 Ако бяхме забравили нашия Бог и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог, 22 нямаше ли Бог да открие това, защото Той знае тайните на сърцето? 23 Но заради Тебе ни убиват всеки ден, гледат на нас като на овце за клане. (Рим 8:36) 24 Стани, Господи! Защо спиш? Събуди се, не ни отхвърляй завинаги! (Пс 74:1; Пс 79:5; Пс 89:47)

Пс 74:1Пс 79:5Пс 89:47

25 Защо скриваш лицето Си, забравяш нашето страдание и притеснението ни? 26 Защото душата ни е съкрушена в прахта, тялото ни е повалено на земята. (Пс 119:25) 27 Ела ни на помощ и ни спаси заради Своето милосърдие!

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Des fils de Koré. Cantique. 2 O Dieu! nous avons entendu de nos oreilles, Nos pères nous ont raconté Les oeuvres que tu as accomplies de leur temps, Aux jours d'autrefois. 3 De ta main tu as chassé des nations pour les établir, Tu as frappé des peuples pour les étendre. 4 Car ce n'est point par leur épée qu'ils se sont emparés du pays, Ce n'est point leur bras qui les a sauvés; Mais c'est ta droite, c'est ton bras, c'est la lumière de ta face, Parce que tu les aimais. 5 O Dieu! tu es mon roi: Ordonne la délivrance de Jacob! 6 Avec toi nous renversons nos ennemis, Avec ton nom nous écrasons nos adversaires. 7 Car ce n'est pas en mon arc que je me confie, Ce n'est pas mon épée qui me sauvera; 8 Mais c'est toi qui nous délivres de nos ennemis, Et qui confonds ceux qui nous haïssent. 9 Nous nous glorifions en Dieu chaque jour, Et nous célébrerons à jamais ton nom. -Pause. 10 Cependant tu nous repousses, tu nous couvres de honte, Tu ne sors plus avec nos armées; 11 Tu nous fais reculer devant l'ennemi, Et ceux qui nous haïssent enlèvent nos dépouilles. 12 Tu nous livres comme des brebis à dévorer, Tu nous disperses parmi les nations. 13 Tu vends ton peuple pour rien, Tu ne l'estimes pas à une grande valeur. 14 Tu fais de nous un objet d'opprobre pour nos voisins, De moquerie et de risée pour ceux qui nous entourent; 15 Tu fais de nous un objet de sarcasme parmi les nations, Et de hochements de tête parmi les peuples. 16 Ma honte est toujours devant moi, Et la confusion couvre mon visage, 17 A la voix de celui qui m'insulte et m'outrage, A la vue de l'ennemi et du vindicatif. 18 Tout cela nous arrive, sans que nous t'ayons oublié, Sans que nous ayons violé ton alliance: 19 Notre coeur ne s'est point détourné, Nos pas ne se sont point éloignés de ton sentier, 20 Pour que tu nous écrases dans la demeure des chacals, Et que tu nous couvres de l'ombre de la mort. 21 Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, Et étendu nos mains vers un dieu étranger, 22 Dieu ne le saurait-il pas, Lui qui connaît les secrets du coeur? 23 Mais c'est à cause de toi qu'on nous égorge tous les jours, Qu'on nous regarde comme des brebis destinées à la boucherie. 24 Réveille-toi! Pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi! ne nous repousse pas à jamais! 25 Pourquoi caches-tu ta face? Pourquoi oublies-tu notre misère et notre oppression? 26 Car notre âme est abattue dans la poussière, Notre corps est attaché à la terre. 27 Lève-toi, pour nous secourir! Délivre-nous à cause de ta bonté!