Псалм 78

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Вината на Израил и милостта на Бога

(77)

1 Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. (Вт 32:1; Неем 9:9; Пс 105:1; Пс 106:1) 

2 Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, (Мт 13:35) 

3 това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. (Изх 10:2; Изх 13:14; Вт 4:9; Йов 8:8; Йов 15:18; Пс 44:2) 

4 Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. (Пс 145:4) 

5 Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, (Вт 6:7; Пс 147:19) 

6 за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. (Пс 22:31) 

7 Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му. 

8 И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. (Вт 31:27; Вт 32:5) 

9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби; 

11 забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал. 

12 Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. (Изх 14:21; Изх 15:8) 

14 Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. (Изх 13:21; Пс 105:39) 

15 Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. (Изх 17:1; Чис 20:2; Пс 105:41; Пс 114:8; Ис 48:21) 

16 И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. (Ез 20:13) 

18 Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. (Изх 16:2) 

19 И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“ 

21 Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, (Чис 11:1; Вт 32:22) 

22 защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него. 

23 Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, (4 Цар 7:2; Мал 3:10) 

24 за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. (Изх 16:14; Изх 16:31; Йн 6:31) 

25 Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. (Вт 8:3; Пс 105:40; 1 Кор 10:3; Прем 16:20) 

26 Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния. 

27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък, 

28 които падаха сред стана им, около техните шатри. 

29 И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. (Ос 13:6) 

30 А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата, 

31 гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. (Чис 11:31) 

32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. 

33 Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. 

34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. (Чис 21:7; Вт 32:15; Ис 26:16; Ос 5:15) 

35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. 

36 Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, 

37 защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. (Ис 29:13) 

38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. (Изх 32:14; Чис 14:20; Пс 85:4; Ис 48:9; Ез 20:21; Ос 11:8) 

39 И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? (Вт 9:22) 

41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. 

42 Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, 

43 когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. 

44 Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; (Изх 7:20) 

45 изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; (Изх 7:26; Изх 8:16) 

46 даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; (Изх 10:12) 

47 лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; (Изх 9:22) 

48 добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. 

49 Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. 

50 Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; 

51 порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; (Изх 12:29; Пс 105:36; Пс 136:10) 

52 а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. (Изх 13:17; Пс 77:21) 

53 Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; (Изх 14:26) 

54 и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. (Изх 15:17) 

55 И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. (И Н 11:16; Пс 44:3) 

56 Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; (Съд 2:11) 

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък; 

58 огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. (Вт 32:16) 

59 Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил, 

60 като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; (И Н 18:1; Ер 7:12; Ер 26:6) 

61 и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. (1 Цар 4:11; 1 Цар 4:22) 

62 Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. (Ер 12:7) 

63 Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. (Вт 32:22) 

64 Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват. 

65 Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино; 

66 отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги. 

67 И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем, 

68 а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. (Пс 48:3; Пс 87:1) 

69 И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги. 

70 Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8; Пс 89:21; Ез 34:23; Ез 37:24) 

71 отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил. 

72 И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.