Псалм 104 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Величието на Божието творение

(103)

1 Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен. (Бит 1:1) 2 Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър; (Пс 19:2) 3 Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра. (Ам 9:6) 4 Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители. (Евр 1:7) 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена. 6 Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините. 7 От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха; 8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил. 9 Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята. (Бит 9:11; Йов 38:8) 10 Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините, 11 поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си. 12 Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си. (Ез 31:6) 13 Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна 15 и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце. (Съд 9:13; Сир 31:27) 16 Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади; 17 по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите, 18 високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците. 19 Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва. 20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове; 21 млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Йов 38:39) 22 Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища. 23 Човек отива по делата си и се труди до вечерта. 24 Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества. 26 Там плават кораби, там е онзи левиатан^[1], който си създал да се гмурка в него. 27 Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме. 28 Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно. 29 Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта. (Бит 2:7; Бит 3:19; Йов 34:14; Пс 90:3; Екл 12:7)

Бит 2:7Бит 3:19Йов 34:14Пс 90:3Екл 12:7

30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята. 31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:6) 33 Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам. (Пс 7:18; Пс 146:2) 34 Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа. 35 Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя!^[2]

Louis Segond 1910

1 Mon âme, bénis l'Éternel! Éternel, mon Dieu, tu es infiniment grand! Tu es revêtu d'éclat et de magnificence! 2 Il s'enveloppe de lumière comme d'un manteau; Il étend les cieux comme un pavillon. 3 Il forme avec les eaux le faîte de sa demeure; Il prend les nuées pour son char, Il s'avance sur les ailes du vent. 4 Il fait des vents ses messagers, Des flammes de feu ses serviteurs. 5 Il a établi la terre sur ses fondements, Elle ne sera jamais ébranlée. 6 Tu l'avais couverte de l'abîme comme d'un vêtement, Les eaux s'arrêtaient sur les montagnes; 7 Elles ont fui devant ta menace, Elles se sont précipitées à la voix de ton tonnerre. 8 Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, Au lieu que tu leur avais fixé. 9 Tu as posé une limite que les eaux ne doivent point franchir, Afin qu'elles ne reviennent plus couvrir la terre. 10 Il conduit les sources dans des torrents Qui coulent entre les montagnes. 11 Elles abreuvent tous les animaux des champs; Les ânes sauvages y étanchent leur soif. 12 Les oiseaux du ciel habitent sur leurs bords, Et font résonner leur voix parmi les rameaux. 13 De sa haute demeure, il arrose les montagnes; La terre est rassasiée du fruit de tes oeuvres. 14 Il fait germer l'herbe pour le bétail, Et les plantes pour les besoins de l'homme, Afin que la terre produise de la nourriture, 15 Le vin qui réjouit le coeur de l'homme, Et fait plus que l'huile resplendir son visage, Et le pain qui soutient le coeur de l'homme. 16 Les arbres de l'Éternel se rassasient, Les cèdres du Liban, qu'il a plantés. 17 C'est là que les oiseaux font leurs nids; La cigogne a sa demeure dans les cyprès, 18 Les montagnes élevées sont pour les boucs sauvages, Les rochers servent de retraite aux damans. 19 Il a fait la lune pour marquer les temps; Le soleil sait quand il doit se coucher. 20 Tu amènes les ténèbres, et il est nuit: Alors tous les animaux des forêts sont en mouvement; 21 Les lionceaux rugissent après la proie, Et demandent à Dieu leur nourriture. 22 Le soleil se lève: ils se retirent, Et se couchent dans leurs tanières. 23 L'homme sort pour se rendre à son ouvrage, Et à son travail, jusqu'au soir. 24 Que tes oeuvres sont en grand nombre, ô Éternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens. 25 Voici la grande et vaste mer: Là se meuvent sans nombre Des animaux petits et grands; 26 Là se promènent les navires, Et ce léviathan que tu as formé pour se jouer dans les flots. 27 Tous ces animaux espèrent en toi, Pour que tu leur donnes la nourriture en son temps. 28 Tu la leur donnes, et ils la recueillent; Tu ouvres ta main, et ils se rassasient de biens. 29 Tu caches ta face: ils sont tremblants; Tu leur retires le souffle: ils expirent, Et retournent dans leur poussière. 30 Tu envoies ton souffle: ils sont créés, Et tu renouvelles la face de la terre. 31 Que la gloire de l'Éternel subsiste à jamais! Que l'Éternel se réjouisse de ses oeuvres! 32 Il regarde la terre, et elle tremble; Il touche les montagnes, et elles sont fumantes. 33 Je chanterai l'Éternel tant que je vivrai, Je célébrerai mon Dieu tant que j'existerai. 34 Que mes paroles lui soient agréables! Je veux me réjouir en l'Éternel. 35 Que les pécheurs disparaissent de la terre, Et que les méchants ne soient plus! Mon âme, bénis l'Éternel! Louez l'Éternel!