Матей 26

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Заговор за убийството на Иисус Христос

1 Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45) 

2 „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ (Изх 12:1) 

3 Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа 

4 и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. 

5 „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“ 

Помазване на Иисус Христос във Витания

6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мк 14:3; Йн 12:1) 

7 пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. (Лк 7:37) 

8 Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? 

9 Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 

10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 

11 защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 

12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 

13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:3) 

15 и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. (Мт 27:3) 

16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде. 

Тайната вечеря

17 А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:21; Йн 13:21) 

18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“ 

19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря. 

20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 

21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 

22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 

23 А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:10) 

24 И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ (Йн 17:12) 

25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“ 

26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мк 14:22; Лк 22:14; 1 Кор 11:23) 

27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, (1 Кор 10:16) 

28 защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. (Изх 24:8; Зах 9:11) 

29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 

30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мк 14:26; Лк 22:31; Лк 22:39; Йн 13:36; Йн 18:1) 

Предсказание на Иисус Христос за отричането на апостол Петър

31 Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ (Зах 13:7; Мт 26:56; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32) 

32 А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:7; Мт 28:16) 

33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 

34 Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мт 26:75) 

35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици. 

Иисус Христос в Гетсиманската градина

36 След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1) 

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 

38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ (Йн 12:27) 

39 И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мт 20:22; Евр 5:7) 

40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 

41 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 

42 Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ (Мт 6:10) 

43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 

44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 

45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 

46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 

Залавяне на Иисус Христос

47 И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3) 

48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 

49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се, Учителю!“ И Го целуна. 

50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 

51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 

52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 

53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 

54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 

55 После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. (Лк 19:47; Лк 21:37; Йн 18:20) 

56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 

Иисус Христос на съд пред синедриона

57 А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:19) 

58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 

59 А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 

60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 

61 и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ (Мт 27:40; Йн 2:19) 

62 И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мт 27:12) 

63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Ис 53:7) 

64 Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 

65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 

66 Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ (Лев 24:16; Йн 19:7) 

67 Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6) 

68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“ 

Отричането на апостол Петър

69 А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ (Мк 14:66; Лк 22:54; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25) 

70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 

71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 

72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 

73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 

74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 

75 И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака. (Мт 26:34) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 26

Louis Segond 1910

1 Lorsque Jésus eut achevé tous ces discours, il dit à ses disciples: 

2 Vous savez que la Pâque a lieu dans deux jours, et que le Fils de l'homme sera livré pour être crucifié. 

3 Alors les principaux sacrificateurs et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du souverain sacrificateur, appelé Caïphe; 

4 et ils délibérèrent sur les moyens d'arrêter Jésus par ruse, et de le faire mourir. 

5 Mais ils dirent: Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas de tumulte parmi le peuple. 

6 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, 

7 une femme s'approcha de lui, tenant un vase d'albâtre, qui renfermait un parfum de grand prix; et, pendant qu'il était à table, elle répandit le parfum sur sa tête. 

8 Les disciples, voyant cela, s'indignèrent, et dirent: A quoi bon cette perte? 

9 On aurait pu vendre ce parfum très cher, et en donner le prix aux pauvres. 

10 Jésus, s'en étant aperçu, leur dit: Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a fait une bonne action à mon égard; 

11 car vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'avez pas toujours. 

12 En répandant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour ma sépulture. 

13 Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera prêchée, dans le monde entier, on racontera aussi en mémoire de cette femme ce qu'elle a fait. 

14 Alors l'un des douze, appelé Judas Iscariot, alla vers les principaux sacrificateurs, 

15 et dit: Que voulez-vous me donner, et je vous le livrerai? Et ils lui payèrent trente pièces d'argent. 

16 Depuis ce moment, il cherchait une occasion favorable pour livrer Jésus. 

17 Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus, pour lui dire: Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque? 

18 Il répondit: Allez à la ville chez un tel, et vous lui direz: Le maître dit: Mon temps est proche; je ferai chez toi la Pâque avec mes disciples. 

19 Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné, et ils préparèrent la Pâque. 

20 Le soir étant venu, il se mit à table avec les douze. 

21 Pendant qu'ils mangeaient, il dit: Je vous le dis en vérité, l'un de vous me livrera. 

22 Ils furent profondément attristés, et chacun se mit à lui dire: Est-ce moi, Seigneur? 

23 Il répondit: Celui qui a mis avec moi la main dans le plat, c'est celui qui me livrera. 

24 Le Fils de l'homme s'en va, selon ce qui est écrit de lui. Mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est livré! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne fût pas né. 

25 Judas, qui le livrait, prit la parole et dit: Est-ce moi, Rabbi? Jésus lui répondit: Tu l'as dit. 

26 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain; et, après avoir rendu grâces, il le rompit, et le donna aux disciples, en disant: Prenez, mangez, ceci est mon corps. 

27 Il prit ensuite une coupe; et, après avoir rendu grâces, il la leur donna, en disant: Buvez-en tous; 

28 car ceci est mon sang, le sang de l'alliance, qui est répandu pour plusieurs, pour la rémission des péchés. 

29 Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où j'en boirai du nouveau avec vous dans le royaume de mon Père. 

30 Après voir chanté les cantiques, ils se rendirent à la montagne des oliviers. 

31 Alors Jésus leur dit: Je serai pour vous tous, cette nuit, une occasion de chute; car il est écrit: Je frapperai le berger, et les brebis du troupeau seront dispersées. 

32 Mais, après que je serai ressuscité, je vous précèderai en Galilée. 

33 Pierre, prenant la parole, lui dit: Quand tu serais pour tous une occasion de chute, tu ne le seras jamais pour moi. 

34 Jésus lui dit: Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, tu me renieras trois fois. 

35 Pierre lui répondit: Quand il me faudrait mourir avec toi, je ne te renierai pas. Et tous les disciples dirent la même chose. 

36 Là-dessus, Jésus alla avec eux dans un lieu appelé Gethsémané, et il dit aux disciples: Asseyez-vous ici, pendant que je m'éloignerai pour prier. 

37 Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée, et il commença à éprouver de la tristesse et des angoisses. 

38 Il leur dit alors: Mon âme est triste jusqu'à la mort; restez ici, et veillez avec moi. 

39 Puis, ayant fait quelques pas en avant, il se jeta sur sa face, et pria ainsi: Mon Père, s'il est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux. 

40 Et il vint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et il dit à Pierre: Vous n'avez donc pu veiller une heure avec moi! 

41 Veillez et priez, afin que vous ne tombiez pas dans la tentation; l'esprit es bien disposé, mais la chair est faible. 

42 Il s'éloigna une seconde fois, et pria ainsi: Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne sans que je la boive, que ta volonté soit faite! 

43 Il revint, et les trouva encore endormis; car leurs yeux étaient appesantis. 

44 Il les quitta, et, s'éloignant, il pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles. 

45 Puis il alla vers ses disciples, et leur dit: Vous dormez maintenant, et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche, et le Fils de l'homme est livré aux mains des pécheurs. 

46 Levez-vous, allons; voici, celui qui me livre s'approche. 

47 Comme il parlait encore, voici, Judas, l'un des douze, arriva, et avec lui une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les principaux sacrificateurs et par les anciens du peuple. 

48 Celui qui le livrait leur avait donné ce signe: Celui que je baiserai, c'est lui; saisissez-le. 

49 Aussitôt, s'approchant de Jésus, il dit: Salut, Rabbi! Et il le baisa. 

50 Jésus lui dit: Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le. Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus, et le saisirent. 

51 Et voici, un de ceux qui étaient avec Jésus étendit la main, et tira son épée; il frappa le serviteur du souverain sacrificateur, et lui emporta l'oreille. 

52 Alors Jésus lui dit: Remets ton épée à sa place; car tous ceux qui prendront l'épée périront par l'épée. 

53 Penses-tu que je ne puisse pas invoquer mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges? 

54 Comment donc s'accompliraient les Écritures, d'après lesquelles il doit en être ainsi? 

55 En ce moment, Jésus dit à la foule: Vous êtes venus, comme après un brigand, avec des épées et des bâtons, pour vous emparer de moi. J'étais tous les jours assis parmi vous, enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas saisi. 

56 Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes fussent accomplis. Alors tous les disciples l'abandonnèrent, et prirent la fuite. 

57 Ceux qui avaient saisi Jésus l'emmenèrent chez le souverain sacrificateur Caïphe, où les scribes et les anciens étaient assemblés. 

58 Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du souverain sacrificateur, y entra, et s'assit avec les serviteurs, pour voir comment cela finirait. 

59 Les principaux sacrificateurs et tout le sanhédrin cherchaient quelque faux témoignage contre Jésus, suffisant pour le faire mourir. 

60 Mais ils n'en trouvèrent point, quoique plusieurs faux témoins se fussent présentés. Enfin, il en vint deux, qui dirent: 

61 Celui-ci a dit: Je puis détruire le temple de Dieu, et le rebâtir en trois jours. 

62 Le souverain sacrificateur se leva, et lui dit: Ne réponds-tu rien? Qu'est-ce que ces hommes déposent contre toi? 

63 Jésus garda le silence. Et le souverain sacrificateur, prenant la parole, lui dit: Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Christ, le Fils de Dieu. 

64 Jésus lui répondit: Tu l'as dit. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite de la puissance de Dieu, et venant sur les nuées du ciel. 

65 Alors le souverain sacrificateur déchira ses vêtements, disant: Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Voici, vous venez d'entendre son blasphème. Que vous en semble? 

66 Ils répondirent: Il mérite la mort. 

67 Là-dessus, ils lui crachèrent au visage, et lui donnèrent des coups de poing et des soufflets en disant: 

68 Christ, prophétise; dis-nous qui t'a frappé. 

69 Cependant, Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui, et dit: Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen. 

70 Mais il le nia devant tous, disant: Je ne sais ce que tu veux dire. 

71 Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit, et dit à ceux qui se trouvaient là; Celui-ci était aussi avec Jésus de Nazareth. 

72 Il le nia de nouveau, avec serment: Je ne connais pas cet homme. 

73 Peu après, ceux qui étaient là, s'étant approchés, dirent à Pierre: Certainement tu es aussi de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître. 

74 Alors il se mit à faire des imprécations et à jurer: Je ne connais pas cet homme. Aussitôt le coq chanta. 

75 Et Pierre se souvint de la parole que Jésus avait dite: Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois. Et étant sorti, il pleura amèrement. 

Public Domain