1Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. (Лк 12:35)2Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни.3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей;4а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.5И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.6А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“7Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си;8а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат.9Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“10А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.11После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“12А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“ (Лк 13:25)13И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[1].“ (Мт 24:42)
Притча за талантите
14„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; (Мк 13:34; Лк 19:11; Лк 19:12)15и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува.16Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта.17Също тъй и който взе два таланта, спечели други два.18А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си.19След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка.20Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“21Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“ (Мт 24:47)22Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“23Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“24Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал,25затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“26А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.27Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва.28Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта;29защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мк 4:25; Лк 8:18)30А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“ (Мт 8:12; Мт 22:13)
Предстоящият всеобщ съд
31„А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол (Дан 7:13; Мт 16:27; Мт 19:28)32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози; (Ез 34:17)33и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.34Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: „Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света,35защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте, (Ис 58:6; Ез 18:5; Тов 4:16; Сир 7:32)36гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.“ (Евр 13:3)37Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме?38Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме?39Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?“40А Царят в отговор ще им каже: „Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“ (Мт 10:40)41Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели,42защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, (Як 2:15)43бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор – и не Ме посетихте.“44Тогава и те ще Му отговорят с думите: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?“45Тогава Той ще им отговори: „Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.“46И те ще отидат във вечна мъка, а праведните – във вечен живот.“ (Дан 12:2)
Матей 25
Louis Segond 1910
1Alors le royaume des cieux sera semblable à dix vierges qui, ayant pris leurs lampes, allèrent à la rencontre de l'époux.2Cinq d'entre elles étaient folles, et cinq sages.3Les folles, en prenant leurs lampes, ne prirent point d'huile avec elles;4mais les sages prirent, avec leurs lampes, de l'huile dans des vases.5Comme l'époux tardait, toutes s'assoupirent et s'endormirent.6Au milieu de la nuit, on cria: Voici l'époux, allez à sa rencontre!7Alors toutes ces vierges se réveillèrent, et préparèrent leurs lampes.8Les folles dirent aux sages: Donnez-nous de votre huile, car nos lampes s'éteignent.9Les sages répondirent: Non; il n'y en aurait pas assez pour nous et pour vous; allez plutôt chez ceux qui en vendent, et achetez-en pour vous.10Pendant qu'elles allaient en acheter, l'époux arriva; celles qui étaient prêtes entrèrent avec lui dans la salle des noces, et la porte fut fermée.11Plus tard, les autres vierges vinrent, et dirent: Seigneur, Seigneur, ouvre-nous.12Mais il répondit: Je vous le dis en vérité, je ne vous connais pas.13Veillez donc, puisque vous ne savez ni le jour, ni l'heure.14Il en sera comme d'un homme qui, partant pour un voyage, appela ses serviteurs, et leur remit ses biens.15Il donna cinq talents à l'un, deux à l'autre, et un au troisième, à chacun selon sa capacité, et il partit.16Aussitôt celui qui avait reçu les cinq talents s'en alla, les fit valoir, et il gagna cinq autres talents.17De même, celui qui avait reçu les deux talents en gagna deux autres.18Celui qui n'en avait reçu qu'un alla faire un creux dans la terre, et cacha l'argent de son maître.19Longtemps après, le maître de ces serviteurs revint, et leur fit rendre compte.20Celui qui avait reçu les cinq talents s'approcha, en apportant cinq autres talents, et il dit: Seigneur, tu m'as remis cinq talents; voici, j'en ai gagné cinq autres.21Son maître lui dit: C'est bien, bon et fidèle serviteur; tu as été fidèle en peu de chose, je te confierai beaucoup; entre dans la joie de ton maître.22Celui qui avait reçu les deux talents s'approcha aussi, et il dit: Seigneur, tu m'as remis deux talents; voici, j'en ai gagné deux autres.23Son maître lui dit: C'est bien, bon et fidèle serviteur; tu as été fidèle en peu de chose, je te confierai beaucoup; entre dans la joie de ton maître.24Celui qui n'avait reçu qu'un talent s'approcha ensuite, et il dit: Seigneur, je savais que tu es un homme dur, qui moissonnes où tu n'as pas semé, et qui amasses où tu n'as pas vanné;25j'ai eu peur, et je suis allé cacher ton talent dans la terre; voici, prends ce qui est à toi.26Son maître lui répondit: Serviteur méchant et paresseux, tu savais que je moissonne où je n'ai pas semé, et que j'amasse où je n'ai pas vanné;27il te fallait donc remettre mon argent aux banquiers, et, à mon retour, j'aurais retiré ce qui est à moi avec un intérêt.28Otez-lui donc le talent, et donnez-le à celui qui a les dix talents.29Car on donnera à celui qui a, et il sera dans l'abondance, mais à celui qui n'a pas on ôtera même ce qu'il a.30Et le serviteur inutile, jetez-le dans les ténèbres du dehors, où il y aura des pleurs et des grincements de dents.31Lorsque le Fils de l'homme viendra dans sa gloire, avec tous les anges, il s'assiéra sur le trône de sa gloire.32Toutes les nations seront assemblées devant lui. Il séparera les uns d'avec les autres, comme le berger sépare les brebis d'avec les boucs;33et il mettra les brebis à sa droite, et les boucs à sa gauche.34Alors le roi dira à ceux qui seront à sa droite: Venez, vous qui êtes bénis de mon Père; prenez possession du royaume qui vous a été préparé dès la fondation du monde.35Car j'ai eu faim, et vous m'avez donné à manger; j'ai eu soif, et vous m'avez donné à boire; j'étais étranger, et vous m'avez recueilli;36j'étais nu, et vous m'avez vêtu; j'étais malade, et vous m'avez visité; j'étais en prison, et vous êtes venus vers moi.37Les justes lui répondront: Seigneur, quand t'avons-nous vu avoir faim, et t'avons-nous donné à manger; ou avoir soif, et t'avons-nous donné à boire?38Quand t'avons-nous vu étranger, et t'avons-nous recueilli; ou nu, et t'avons-nous vêtu?39Quand t'avons-nous vu malade, ou en prison, et sommes-nous allés vers toi?40Et le roi leur répondra: Je vous le dis en vérité, toutes les fois que vous avez fait ces choses à l'un de ces plus petits de mes frères, c'est à moi que vous les avez faites.41Ensuite il dira à ceux qui seront à sa gauche: Retirez-vous de moi, maudits; allez dans le feu éternel qui a été préparé pour le diable et pour ses anges.42Car j'ai eu faim, et vous ne m'avez pas donné à manger; j'ai eu soif, et vous ne m'avez pas donné à boire;43j'étais étranger, et vous ne m'avez pas recueilli; j'étais nu, et vous ne m'avez pas vêtu; j'étais malade et en prison, et vous ne m'avez pas visité.44Ils répondront aussi: Seigneur, quand t'avons-nous vu ayant faim, ou ayant soif, ou étranger, ou nu, ou malade, ou en prison, et ne t'avons-nous pas assisté?45Et il leur répondra: Je vous le dis en vérité, toutes les fois que vous n'avez pas fait ces choses à l'un de ces plus petits, c'est à moi que vous ne les avez pas faites.46Et ceux-ci iront au châtiment éternel, mais les justes à la vie éternelle.