1След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“ (Бит 12:2; Бит 12:7; Бит 13:14; Бит 17:1)2Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ (Д А 7:5)3Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“4Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“5Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“ (Бит 16:10; Бит 17:2; Бит 17:20; Бит 22:17; Бит 32:13; Вт 1:10; Рим 4:18; Евр 11:12)6Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание. (Рим 4:3; Гал 3:6; Як 2:23; 1 Мак 2:52)7Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“ (Бит 11:31)8Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“9Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“10Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.11Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.12По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.13След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години. (Изх 1:1; Изх 12:40; Д А 7:6; Гал 3:17)14Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства. (Юд 5:9)15А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;16само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни. (Д А 13:20)18Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река – река Ефрат, (Бит 12:7; Д А 7:5)19земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,20хетейци, ферезейци, рефаимци,21аморейци, ханаанци[1], гергесейци и йевусейци.“
Битие 15
Louis Segond 1910
1Après ces événements, la parole de l'Éternel fut adressée à Abram dans une vision, et il dit: Abram, ne crains point; je suis ton bouclier, et ta récompense sera très grande.2Abram répondit: Seigneur Éternel, que me donneras-tu? Je m'en vais sans enfants; et l'héritier de ma maison, c'est Éliézer de Damas.3Et Abram dit: Voici, tu ne m'as pas donné de postérité, et celui qui est né dans ma maison sera mon héritier.4Alors la parole de l'Éternel lui fut adressée ainsi: Ce n'est pas lui qui sera ton héritier, mais c'est celui qui sortira de tes entrailles qui sera ton héritier.5Et après l'avoir conduit dehors, il dit: Regarde vers le ciel, et compte les étoiles, si tu peux les compter. Et il lui dit: Telle sera ta postérité.6Abram eut confiance en l'Éternel, qui le lui imputa à justice.7L'Éternel lui dit encore: Je suis l'Éternel, qui t'ai fait sortir d'Ur en Chaldée, pour te donner en possession ce pays.8Abram répondit: Seigneur Éternel, à quoi connaîtrai-je que je le posséderai?9Et l'Éternel lui dit: Prends une génisse de trois ans, une chèvre de trois ans, un bélier de trois ans, une tourterelle et une jeune colombe.10Abram prit tous ces animaux, les coupa par le milieu, et mit chaque morceau l'un vis-à-vis de l'autre; mais il ne partagea point les oiseaux.11Les oiseaux de proie s'abattirent sur les cadavres; et Abram les chassa.12Au coucher du soleil, un profond sommeil tomba sur Abram; et voici, une frayeur et une grande obscurité vinrent l'assaillir.13Et l'Éternel dit à Abram: Sache que tes descendants seront étrangers dans un pays qui ne sera point à eux; ils y seront asservis, et on les opprimera pendant quatre cents ans.14Mais je jugerai la nation à laquelle ils seront asservis, et ils sortiront ensuite avec de grandes richesses.15Toi, tu iras en paix vers tes pères, tu seras enterré après une heureuse vieillesse.16A la quatrième génération, ils reviendront ici; car l'iniquité des Amoréens n'est pas encore à son comble.17Quand le soleil fut couché, il y eut une obscurité profonde; et voici, ce fut une fournaise fumante, et des flammes passèrent entre les animaux partagés.18En ce jour-là, l'Éternel fit alliance avec Abram, et dit: Je donne ce pays à ta postérité, depuis le fleuve d'Égypte jusqu'au grand fleuve, au fleuve d'Euphrate,19le pays des Kéniens, des Keniziens, des Kadmoniens,20des Héthiens, des Phéréziens, des Rephaïm,21des Amoréens, des Cananéens, des Guirgasiens et des Jébusiens.