3 Царе 17 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Дела и чудеса на пророк Илия

1 И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ (Як 5:17; Отк 11:6) 2 И Господ отправи слово към него: 3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ 5 Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. (Изх 16:12) 7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд. 8 И Господ отправи слово към него: (4 Цар 4:1) 9 „Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ (Лк 4:25) 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия и каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“ 15 Тя стана и направи, както и каза Илия – и тя, и той, и домът и се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия. 17 След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. (4 Цар 4:18) 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той и отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина и?“ 21 После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ (Д А 20:10) 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ (Евр 11:35) 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

English Standard Version

от Crossway

Elijah Predicts a Drought

1 Now Elijah the Tishbite, of Tishbe^[1] in Gilead, said to Ahab, “As the Lord, the God of Israel, lives, before whom I stand, there shall be neither dew nor rain these years, except by my word.” (Вт 10:8; Съд 12:4; Рут 3:13; 3 Цар 18:1; 3 Цар 18:10; 3 Цар 18:15; 3 Цар 22:14; 4 Цар 3:14; 4 Цар 5:16; Лк 4:25; Як 5:17)

Вт 10:8Съд 12:4Рут 3:133 Цар 18:13 Цар 18:103 Цар 18:153 Цар 22:144 Цар 3:144 Цар 5:16Лк 4:25Як 5:17

2 And the word of the Lord came to him: 3 “Depart from here and turn eastward and hide yourself by the brook Cherith, which is east of the Jordan. 4 You shall drink from the brook, and I have commanded the ravens to feed you there.” 5 So he went and did according to the word of the Lord. He went and lived by the brook Cherith that is east of the Jordan. 6 And the ravens brought him bread and meat in the morning, and bread and meat in the evening, and he drank from the brook. 7 And after a while the brook dried up, because there was no rain in the land.

The Widow of Zarephath

8 Then the word of the Lord came to him, 9 “Arise, go to Zarephath, which belongs to Sidon, and dwell there. Behold, I have commanded a widow there to feed you.” (Авд 1:20; Лк 4:26) 10 So he arose and went to Zarephath. And when he came to the gate of the city, behold, a widow was there gathering sticks. And he called to her and said, “Bring me a little water in a vessel, that I may drink.” (Чис 15:32; 3 Цар 17:9) 11 And as she was going to bring it, he called to her and said, “Bring me a morsel of bread in your hand.” 12 And she said, “As the Lord your God lives, I have nothing baked, only a handful of flour in a jar and a little oil in a jug. And now I am gathering a couple of sticks that I may go in and prepare it for myself and my son, that we may eat it and die.” (3 Цар 17:1) 13 And Elijah said to her, “Do not fear; go and do as you have said. But first make me a little cake of it and bring it to me, and afterward make something for yourself and your son. 14 For thus says the Lord, the God of Israel, ‘The jar of flour shall not be spent, and the jug of oil shall not be empty, until the day that the Lord sends rain upon the earth.’” 15 And she went and did as Elijah said. And she and he and her household ate for many days. 16 The jar of flour was not spent, neither did the jug of oil become empty, according to the word of the Lord that he spoke by Elijah.

Elijah Raises the Widow’s Son

17 After this the son of the woman, the mistress of the house, became ill. And his illness was so severe that there was no breath left in him. 18 And she said to Elijah, “What have you against me, O man of God? You have come to me to bring my sin to remembrance and to cause the death of my son!” (Вт 33:1; Лк 4:34; Лк 5:8) 19 And he said to her, “Give me your son.” And he took him from her arms and carried him up into the upper chamber where he lodged, and laid him on his own bed. 20 And he cried to the Lord, “O Lord my God, have you brought calamity even upon the widow with whom I sojourn, by killing her son?” 21 Then he stretched himself upon the child three times and cried to the Lord, “O Lord my God, let this child’s life^[2] come into him again.” (4 Цар 4:34; Д А 20:10) 22 And the Lord listened to the voice of Elijah. And the life of the child came into him again, and he revived. (Евр 11:35) 23 And Elijah took the child and brought him down from the upper chamber into the house and delivered him to his mother. And Elijah said, “See, your son lives.” 24 And the woman said to Elijah, “Now I know that you are a man of God, and that the word of the Lord in your mouth is truth.” (Йн 3:2)