2 Царе 3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 – Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше. (2 Цар 3:2; 1 Лет 3:1) 2 На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; (1 Лет 3:1) 3 втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; 4 четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; 5 шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон. 6 Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. 7 А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ (2 Цар 21:8) 8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. 9 Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: (1 Цар 25:30; 2 Цар 5:2) 10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ (1 Цар 15:28) 11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него. 12 Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ 13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ 14 След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ (1 Цар 18:27) 15 Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа и Фалтий, син на Лаиш. (1 Цар 25:44) 16 С нея тръгна и мъжът и, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна. 17 А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. 18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: „Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.“ 19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. 20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. 21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир. 22 И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. 23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ 24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? 25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“ 26 Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. 27 Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. (2 Цар 2:18; 3 Цар 2:5) 28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. 29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ 30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон. 31 Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. 32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. 33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? 34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече. 35 Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ 36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. 37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. 38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? 39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“ (Пс 28:4; Ис 3:11)

English Standard Version

от Crossway

Abner Joins David

1 There was a long war between the house of Saul and the house of David. And David grew stronger and stronger, while the house of Saul became weaker and weaker. 2 And sons were born to David at Hebron: his firstborn was Amnon, of Ahinoam of Jezreel; (1 Цар 25:42; 1 Лет 3:1) 3 and his second, Chileab, of Abigail the widow of Nabal of Carmel; and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur; (1 Цар 27:8; 2 Цар 3:2; 2 Цар 13:37; 2 Цар 14:32; 2 Цар 15:8)

1 Цар 27:82 Цар 3:22 Цар 13:372 Цар 14:322 Цар 15:8

4 and the fourth, Adonijah the son of Haggith; and the fifth, Shephatiah the son of Abital; (3 Цар 1:5) 5 and the sixth, Ithream, of Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron. 6 While there was war between the house of Saul and the house of David, Abner was making himself strong in the house of Saul. 7 Now Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, “Why have you gone in to my father’s concubine?” (2 Цар 16:21; 2 Цар 21:8) 8 Then Abner was very angry over the words of Ish-bosheth and said, “Am I a dog’s head of Judah? To this day I keep showing steadfast love to the house of Saul your father, to his brothers, and to his friends, and have not given you into the hand of David. And yet you charge me today with a fault concerning a woman. (1 Цар 17:43) 9 God do so to Abner and more also, if I do not accomplish for David what the Lord has sworn to him, (Рут 1:17; 1 Цар 15:28; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:12; 1 Цар 28:17; 2 Цар 3:35; 1 Лет 12:23)

Рут 1:171 Цар 15:281 Цар 16:11 Цар 16:121 Цар 28:172 Цар 3:351 Лет 12:23

10 to transfer the kingdom from the house of Saul and set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.” (Съд 20:1; 1 Цар 3:20; 2 Цар 17:11; 2 Цар 24:2; 2 Цар 24:15; 3 Цар 4:25)

Съд 20:11 Цар 3:202 Цар 17:112 Цар 24:22 Цар 24:153 Цар 4:25

11 And Ish-bosheth could not answer Abner another word, because he feared him. 12 And Abner sent messengers to David on his behalf,^[1] saying, “To whom does the land belong? Make your covenant with me, and behold, my hand shall be with you to bring over all Israel to you.” 13 And he said, “Good; I will make a covenant with you. But one thing I require of you; that is, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see my face.” (Бит 43:3; 1 Цар 14:49) 14 Then David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, “Give me my wife Michal, for whom I paid the bridal price of a hundred foreskins of the Philistines.” (1 Цар 18:25; 1 Цар 18:27) 15 And Ish-bosheth sent and took her from her husband Paltiel the son of Laish. 16 But her husband went with her, weeping after her all the way to Bahurim. Then Abner said to him, “Go, return.” And he returned. (2 Цар 16:5; 2 Цар 17:18; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8)

2 Цар 16:52 Цар 17:182 Цар 19:163 Цар 2:8

17 And Abner conferred with the elders of Israel, saying, “For some time past you have been seeking David as king over you. 18 Now then bring it about, for the Lord has promised David, saying, ‘By the hand of my servant David I will save my people Israel from the hand of the Philistines, and from the hand of all their enemies.’” (2 Цар 3:9) 19 Abner also spoke to Benjamin. And then Abner went to tell David at Hebron all that Israel and the whole house of Benjamin thought good to do. (1 Лет 12:29) 20 When Abner came with twenty men to David at Hebron, David made a feast for Abner and the men who were with him. 21 And Abner said to David, “I will arise and go and will gather all Israel to my lord the king, that they may make a covenant with you, and that you may reign over all that your heart desires.” So David sent Abner away, and he went in peace. (2 Цар 3:12; 3 Цар 11:37) 22 Just then the servants of David arrived with Joab from a raid, bringing much spoil with them. But Abner was not with David at Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace. 23 When Joab and all the army that was with him came, it was told Joab, “Abner the son of Ner came to the king, and he has let him go, and he has gone in peace.” 24 Then Joab went to the king and said, “What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it that you have sent him away, so that he is gone? 25 You know that Abner the son of Ner came to deceive you and to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.” (1 Цар 29:6)

Joab Murders Abner

26 When Joab came out from David’s presence, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the cistern of Sirah. But David did not know about it. 27 And when Abner returned to Hebron, Joab took him aside into the midst of the gate to speak with him privately, and there he struck him in the stomach, so that he died, for the blood of Asahel his brother. (2 Цар 2:23; 2 Цар 20:9; 3 Цар 2:5; 3 Цар 2:32)

2 Цар 2:232 Цар 20:93 Цар 2:53 Цар 2:32

28 Afterward, when David heard of it, he said, “I and my kingdom are forever guiltless before the Lord for the blood of Abner the son of Ner. 29 May it fall upon the head of Joab and upon all his father’s house, and may the house of Joab never be without one who has a discharge or who is leprous or who holds a spindle or who falls by the sword or who lacks bread!” (Лев 14:2; Лев 15:2; 2 Цар 1:16) 30 So Joab and Abishai his brother killed Abner, because he had put their brother Asahel to death in the battle at Gibeon. (2 Цар 2:23)

David Mourns Abner

31 Then David said to Joab and to all the people who were with him, “Tear your clothes and put on sackcloth and mourn before Abner.” And King David followed the bier. (Бит 37:34; И Н 7:6; 3 Цар 20:31) 32 They buried Abner at Hebron. And the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept. 33 And the king lamented for Abner, saying, “Should Abner die as a fool dies? (2 Цар 1:17; 2 Цар 13:12; 2 Лет 35:25; Екл 2:16)

2 Цар 1:172 Цар 13:122 Лет 35:25Екл 2:16

34 Your hands were not bound; your feet were not fettered; as one falls before the wicked you have fallen.” And all the people wept again over him. 35 Then all the people came to persuade David to eat bread while it was yet day. But David swore, saying, “God do so to me and more also, if I taste bread or anything else till the sun goes down!” (Рут 1:17; 2 Цар 1:12; 2 Цар 12:17) 36 And all the people took notice of it, and it pleased them, as everything that the king did pleased all the people. 37 So all the people and all Israel understood that day that it had not been the king’s will to put to death Abner the son of Ner. 38 And the king said to his servants, “Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel? 39 And I was gentle today, though anointed king. These men, the sons of Zeruiah, are more severe than I. The Lord repay the evildoer according to his wickedness!” (2 Цар 16:10; 2 Цар 19:22; Пс 28:4; 2 Тим 4:14)

2 Цар 16:102 Цар 19:22Пс 28:42 Тим 4:14