2 Коринтяни 7 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

Радостта на апостола

2 Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. 3 Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. (2 Кор 6:11) 4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. 5 Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. (2 Кор 2:12) 6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. (2 Кор 8:16) 7 И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. 8 Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. 9 Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. 10 Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. 11 И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. 12 Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. 13 Тъкмо затова се утешихме. Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно 14 и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина. 15 И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. (Фил 2:12) 16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.

English Standard Version

от Crossway

1 Since we have these promises, beloved, let us cleanse ourselves from every defilement of body^[1] and spirit, bringing holiness to completion in the fear of God. (1 Пет 2:11; 1 Йн 3:3)

Paul’s Joy

2 Make room in your hearts^[2] for us. We have wronged no one, we have corrupted no one, we have taken advantage of no one. (Д А 20:33; 2 Кор 6:12; 2 Кор 11:20)

Д А 20:332 Кор 6:122 Кор 11:20

3 I do not say this to condemn you, for I said before that you are in our hearts, to die together and to live together. (2 Кор 6:11) 4 I am acting with great boldness toward you; I have great pride in you; I am filled with comfort. In all our affliction, I am overflowing with joy. (2 Кор 1:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 3:12; 2 Кор 6:10; 2 Кор 8:24; 2 Кор 9:2; Фил 2:17; Кол 1:24)

2 Кор 1:42 Кор 1:122 Кор 3:122 Кор 6:102 Кор 8:242 Кор 9:2Фил 2:17Кол 1:24

5 For even when we came into Macedonia, our bodies had no rest, but we were afflicted at every turn—fighting without and fear within. (Вт 32:25; П Ер 1:20; 2 Кор 2:13)

Вт 32:25П Ер 1:202 Кор 2:13

6 But God, who comforts the downcast, comforted us by the coming of Titus, (2 Кор 1:4; 2 Кор 7:13; 1 Сол 3:6)

2 Кор 1:42 Кор 7:131 Сол 3:6

7 and not only by his coming but also by the comfort with which he was comforted by you, as he told us of your longing, your mourning, your zeal for me, so that I rejoiced still more. 8 For even if I made you grieve with my letter, I do not regret it—though I did regret it, for I see that that letter grieved you, though only for a while. (2 Кор 2:2; 2 Кор 2:4) 9 As it is, I rejoice, not because you were grieved, but because you were grieved into repenting. For you felt a godly grief, so that you suffered no loss through us. (Пс 38:18; 1 Кор 5:2) 10 For godly grief produces a repentance that leads to salvation without regret, whereas worldly grief produces death. (2 Цар 12:13; Пр 17:22; Д А 11:18) 11 For see what earnestness this godly grief has produced in you, but also what eagerness to clear yourselves, what indignation, what fear, what longing, what zeal, what punishment! At every point you have proved yourselves innocent in the matter. (2 Кор 2:6) 12 So although I wrote to you, it was not for the sake of the one who did the wrong, nor for the sake of the one who suffered the wrong, but in order that your earnestness for us might be revealed to you in the sight of God. (1 Кор 5:1) 13 Therefore we are comforted. And besides our own comfort, we rejoiced still more at the joy of Titus, because his spirit has been refreshed by you all. (Рим 15:32; 2 Кор 7:6) 14 For whatever boasts I made to him about you, I was not put to shame. But just as everything we said to you was true, so also our boasting before Titus has proved true. (2 Кор 4:2; 2 Кор 6:7; 2 Кор 8:24; 2 Кор 9:2; 2 Кор 10:8; 2 Сол 1:4)

2 Кор 4:22 Кор 6:72 Кор 8:242 Кор 9:22 Кор 10:82 Сол 1:4

15 And his affection for you is even greater, as he remembers the obedience of you all, how you received him with fear and trembling. (2 Кор 2:9; 2 Кор 10:6) 16 I rejoice, because I have complete confidence in you. (2 Кор 2:3)