1По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ (Мк 9:33; Лк 9:46; Лк 22:24)2А Иисус повика едно дете, постави го посред тях (Мт 19:14)3и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. (Мк 10:15; Лк 18:17)4И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.5И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема. (Мт 10:40; Йн 13:20)
За изкушенията
6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. (Мк 9:42; Лк 17:1)7Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.8Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. (Мт 5:29)9И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.10Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.11Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото. (Лк 19:10)
Притча за загубената овца
12Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? (Лк 15:3; Лк 15:4)13А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.14Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
Прощаване на съгрешил брат
15Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, (Лк 17:3; Гал 6:1)16ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Лев 19:17; Вт 19:15)17Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. (1 Кор 5:9)18Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23)19И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. (Мт 7:7; Мк 11:24; Йн 15:7)20Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“21Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ (Лк 17:3)22Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.24Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.26Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“27Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.28А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“29Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“30Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.31Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.32Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,33не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? (Мт 7:2)34И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. (Мт 5:25)35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[1].“ (Мт 6:15)
1At that time the disciples came to Jesus, saying, “Who is the greatest in the kingdom of heaven?” (Мт 17:24; Мт 20:20; Мк 9:33; Лк 9:46)2And calling to him a child, he put him in the midst of them3and said, “Truly, I say to you, unless you turn and become like children, you will never enter the kingdom of heaven. (Пс 131:2; Мт 5:19; Мт 19:14; Мк 10:15; Лк 18:17; Лк 22:32; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)4Whoever humbles himself like this child is the greatest in the kingdom of heaven. (Мт 18:3; Мт 20:27; Мт 23:11)5“Whoever receives one such child in my name receives me, (Мт 10:40; Мт 10:42)6but whoever causes one of these little ones who believe in me to sin,[1] it would be better for him to have a great millstone fastened around his neck and to be drowned in the depth of the sea. (Мк 9:42; Лк 17:2; 1 Кор 8:12)
Temptations to Sin
7“Woe to the world for temptations to sin![2] For it is necessary that temptations come, but woe to the one by whom the temptation comes! (Мт 13:41; Мт 26:24; Лк 17:1; 1 Кор 11:19)8And if your hand or your foot causes you to sin, cut it off and throw it away. It is better for you to enter life crippled or lame than with two hands or two feet to be thrown into the eternal fire. (Мт 5:29; Мт 25:41; Мк 9:43)9And if your eye causes you to sin, tear it out and throw it away. It is better for you to enter life with one eye than with two eyes to be thrown into the hell[3] of fire. (Мт 18:8)
The Parable of the Lost Sheep
10“See that you do not despise one of these little ones. For I tell you that in heaven their angels always see the face of my Father who is in heaven.[4] (Ест 1:14; Пс 34:7; Пс 91:11; Мт 6:29; Мт 25:40; Мт 25:45; Лк 1:19; Лк 15:7; Лк 15:10; Д А 12:15; Евр 1:14; Отк 8:2)12What do you think? If a man has a hundred sheep, and one of them has gone astray, does he not leave the ninety-nine on the mountains and go in search of the one that went astray? (Мт 17:25; Мт 21:28; Лк 15:4)13And if he finds it, truly, I say to you, he rejoices over it more than over the ninety-nine that never went astray.14So it is not the will of my[5] Father who is in heaven that one of these little ones should perish. (Йн 6:39; Йн 10:28; Йн 17:12)
If Your Brother Sins Against You
15“If your brother sins against you, go and tell him his fault, between you and him alone. If he listens to you, you have gained your brother. (Лев 19:17; Лк 17:3; 1 Кор 9:19; 2 Сол 3:15; Тит 3:10; Як 5:19; 1 Пет 3:1)16But if he does not listen, take one or two others along with you, that every charge may be established by the evidence of two or three witnesses. (Чис 35:30; Вт 19:15; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; 1 Тим 5:19; Евр 10:28)17If he refuses to listen to them, tell it to the church. And if he refuses to listen even to the church, let him be to you as a Gentile and a tax collector. (Мт 5:46; Рим 16:17; 1 Кор 5:4; 1 Кор 5:9; 1 Кор 6:1; 2 Сол 3:6; 2 Сол 3:14; 2 Йн 1:10)18Truly, I say to you, whatever you bind on earth shall be bound in heaven, and whatever you loose on earth shall be loosed[6] in heaven. (Мт 16:19; Йн 20:23)19Again I say to you, if two of you agree on earth about anything they ask, it will be done for them by my Father in heaven. (Мт 7:7; Д А 12:5; Д А 12:12; Флм 1:22)20For where two or three are gathered in my name, there am I among them.” (Мт 28:20; Йн 12:26; Йн 20:20; Йн 20:26; Д А 4:30; 1 Кор 5:4)
The Parable of the Unforgiving Servant
21Then Peter came up and said to him, “Lord, how often will my brother sin against me, and I forgive him? As many as seven times?” (Мт 18:15; Лк 17:3; Кол 3:13)22Jesus said to him, “I do not say to you seven times, but seventy-seven times.23“Therefore the kingdom of heaven may be compared to a king who wished to settle accounts with his servants.[7] (Мт 25:19)24When he began to settle, one was brought to him who owed him ten thousand talents.[8] (Ест 3:9; Мт 25:15)25And since he could not pay, his master ordered him to be sold, with his wife and children and all that he had, and payment to be made. (Изх 21:2; Лев 25:39; 4 Цар 4:1; Неем 5:5; Лк 7:42)26So the servant[9] fell on his knees, imploring him, ‘Have patience with me, and I will pay you everything.’ (Мт 8:2; Д А 10:25)27And out of pity for him, the master of that servant released him and forgave him the debt. (Мт 18:25)28But when that same servant went out, he found one of his fellow servants who owed him a hundred denarii,[10] and seizing him, he began to choke him, saying, ‘Pay what you owe.’ (Мт 20:2; Мт 22:19; Мк 6:37; Мк 14:5; Лк 7:41; Лк 10:35; Йн 6:7)29So his fellow servant fell down and pleaded with him, ‘Have patience with me, and I will pay you.’30He refused and went and put him in prison until he should pay the debt.31When his fellow servants saw what had taken place, they were greatly distressed, and they went and reported to their master all that had taken place.32Then his master summoned him and said to him, ‘You wicked servant! I forgave you all that debt because you pleaded with me.33And should not you have had mercy on your fellow servant, as I had mercy on you?’ (Мт 6:12; Еф 4:32; Кол 3:13; 1 Йн 4:11)34And in anger his master delivered him to the jailers,[11] until he should pay all his debt. (Мт 5:25; Мт 18:30; Як 2:13)35So also my heavenly Father will do to every one of you, if you do not forgive your brother from your heart.” (Пр 21:13; Мт 6:15; Рим 6:17; 1 Пет 1:22)