1В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: (Мт 15:32; Мк 6:32)2„Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде.3Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“4А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“5Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“6И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа.7Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях.8И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи.9А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.10И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.
Фарисеите искат знамения
11Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. (Мт 12:38; Мт 16:1; Лк 11:16; Йн 6:30)12А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ (Лк 11:29)13И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
Предпазване от фарисейски заблуди
14А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. (Мт 16:5)15Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ (Лк 12:1)16И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“17А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? (Мк 6:52)18Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? (Ер 5:21; Ез 12:2; Мк 4:12; Д А 28:26)19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ (Мк 6:41)20„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ (Мк 8:6)21И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.23Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ (Йн 9:6)24А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“25Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.26И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
27Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ (Мт 16:13; Лк 9:18)28А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ (Мк 6:14; Мк 9:11; Лк 9:7)29Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ (Йн 6:68)30И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
Първо предсказание за смъртта и възкресението на Иисус Христос
31Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне. (Мт 16:21; Мк 9:31; Мк 10:33; Лк 9:22; Лк 24:7)32И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява.33А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
Да следваме Иисус Христос със себеотрицание
34Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва. (Мт 10:38; Мт 16:24; Лк 9:23; Лк 14:27)35Защото, който иска да спаси живота си[1], ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси. (Лк 17:33; Йн 12:25)36И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?37Или какъв откуп ще даде човек за душата си?38Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“ (Лк 12:9)
1In those days, when again a great crowd had gathered, and they had nothing to eat, he called his disciples to him and said to them, (Мт 15:32; Мк 6:32)2“I have compassion on the crowd, because they have been with me now three days and have nothing to eat. (Мт 9:36)3And if I send them away hungry to their homes, they will faint on the way. And some of them have come from far away.”4And his disciples answered him, “How can one feed these people with bread here in this desolate place?”5And he asked them, “How many loaves do you have?” They said, “Seven.” (Мт 16:10)6And he directed the crowd to sit down on the ground. And he took the seven loaves, and having given thanks, he broke them and gave them to his disciples to set before the people; and they set them before the crowd. (Мт 26:27; Мк 14:23; Лк 22:17; Лк 22:19; Йн 6:11; Йн 6:23; Д А 27:35; Рим 14:6; 1 Кор 10:30; 1 Кор 11:24; 1 Кор 14:16; 1 Тим 4:3)7And they had a few small fish. And having blessed them, he said that these also should be set before them. (Мт 14:19)8And they ate and were satisfied. And they took up the broken pieces left over, seven baskets full. (4 Цар 4:42; Мк 8:5)9And there were about four thousand people. And he sent them away.10And immediately he got into the boat with his disciples and went to the district of Dalmanutha.[1] (Мт 15:39; Мк 3:9)
The Pharisees Demand a Sign
11The Pharisees came and began to argue with him, seeking from him a sign from heaven to test him. (Мт 12:38; Мт 16:1; Лк 11:16; Лк 21:11; Йн 8:6; 1 Кор 1:22)12And he sighed deeply in his spirit and said, “Why does this generation seek a sign? Truly, I say to you, no sign will be given to this generation.” (Мк 7:34; Йн 11:33)13And he left them, got into the boat again, and went to the other side. (Мт 4:13; Мт 21:17)
The Leaven of the Pharisees and Herod
14Now they had forgotten to bring bread, and they had only one loaf with them in the boat.15And he cautioned them, saying, “Watch out; beware of the leaven of the Pharisees and the leaven of Herod.”[2] (Мк 3:6; Мк 12:13; Лк 12:1; 1 Кор 5:6; Гал 5:9)16And they began discussing with one another the fact that they had no bread.17And Jesus, aware of this, said to them, “Why are you discussing the fact that you have no bread? Do you not yet perceive or understand? Are your hearts hardened? (Мт 26:10; Мк 6:52; Мк 7:18)18Having eyes do you not see, and having ears do you not hear? And do you not remember? (Ис 42:18; Ис 43:8; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:13)19When I broke the five loaves for the five thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” They said to him, “Twelve.” (Мк 6:41; Мк 6:44)20“And the seven for the four thousand, how many baskets full of broken pieces did you take up?” And they said to him, “Seven.” (Мк 8:6; Мк 8:9)21And he said to them, “Do you not yet understand?”
Jesus Heals a Blind Man at Bethsaida
22And they came to Bethsaida. And some people brought to him a blind man and begged him to touch him. (Мк 6:45)23And he took the blind man by the hand and led him out of the village, and when he had spit on his eyes and laid his hands on him, he asked him, “Do you see anything?” (Мк 5:23; Мк 7:33; Йн 9:6)24And he looked up and said, “I see people, but they look like trees, walking.”25Then Jesus[3] laid his hands on his eyes again; and he opened his eyes, his sight was restored, and he saw everything clearly.26And he sent him to his home, saying, “Do not even enter the village.” (Мт 8:4; Мк 8:23)
Peter Confesses Jesus as the Christ
27And Jesus went on with his disciples to the villages of Caesarea Philippi. And on the way he asked his disciples, “Who do people say that I am?” (Мт 16:13; Лк 9:18)28And they told him, “John the Baptist; and others say, Elijah; and others, one of the prophets.” (Мт 14:2; Мт 17:10; Мк 6:14; Мк 9:11; Лк 9:7; Лк 9:8; Йн 1:21)29And he asked them, “But who do you say that I am?” Peter answered him, “You are the Christ.” (Мт 1:17; Мк 14:61; Йн 11:27)30And he strictly charged them to tell no one about him. (Мт 12:16; Мт 16:20; Лк 9:21)