1Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. (Мт 18:12)2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“ (Лк 5:29)3Но Иисус им каза тази притча:4„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? (Мт 18:12)5А като я намери, вдига я радостен на раменете си6и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“ (Ис 40:11; Ез 34:16; Йн 10:11)7Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“10Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
Притча за блудния син
11И каза още: „Един човек имаше двама синове.12По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си.13След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.14А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.15Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.16И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.17Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.18Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе19и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“20И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.21А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“22Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. (Бит 41:42; Ест 3:10; Ест 8:2; Зах 3:4)23Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.24Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.25А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.26И повика един от слугите и попита какво се е случило.27Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“28А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,29но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.30А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“31Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,32а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“
1Now the tax collectors and sinners were all drawing near to hear him. (Мт 11:19)2And the Pharisees and the scribes grumbled, saying, “This man receives sinners and eats with them.” (Изх 16:2; Изх 16:7; Чис 14:2; И Н 9:18; Мт 9:11; Мт 11:19; Мк 2:16; Лк 5:30; Лк 7:39; Лк 19:7; Д А 11:3; 1 Кор 5:11; Гал 2:12)3So he told them this parable:4“What man of you, having a hundred sheep, if he has lost one of them, does not leave the ninety-nine in the open country, and go after the one that is lost, until he finds it? (Изх 3:1; 1 Цар 17:28; Ез 34:4; Ез 34:6; Ез 34:11; Ез 34:16; Мт 18:12; Лк 19:10; 1 Пет 2:25)5And when he has found it, he lays it on his shoulders, rejoicing. (Ис 40:11; Ис 49:22; Ис 60:4; Ис 66:12)6And when he comes home, he calls together his friends and his neighbors, saying to them, ‘Rejoice with me, for I have found my sheep that was lost.’ (1 Пет 2:25)7Just so, I tell you, there will be more joy in heaven over one sinner who repents than over ninety-nine righteous persons who need no repentance. (Мт 9:13; Лк 5:32; Лк 15:10)
The Parable of the Lost Coin
8“Or what woman, having ten silver coins,[1] if she loses one coin, does not light a lamp and sweep the house and seek diligently until she finds it?9And when she has found it, she calls together her friends and neighbors, saying, ‘Rejoice with me, for I have found the coin that I had lost.’10Just so, I tell you, there is joy before the angels of God over one sinner who repents.” (Лк 12:8)
The Parable of the Prodigal Son
11And he said, “There was a man who had two sons.12And the younger of them said to his father, ‘Father, give me the share of property that is coming to me.’ And he divided his property between them. (Вт 21:17; Мк 12:44; Лк 15:30)13Not many days later, the younger son gathered all he had and took a journey into a far country, and there he squandered his property in reckless living. (Еф 5:18; Тит 1:6; 1 Пет 4:4)14And when he had spent everything, a severe famine arose in that country, and he began to be in need.15So he went and hired himself out to[2] one of the citizens of that country, who sent him into his fields to feed pigs.16And he was longing to be fed with the pods that the pigs ate, and no one gave him anything. (Лк 16:21)17“But when he came to himself, he said, ‘How many of my father’s hired servants have more than enough bread, but I perish here with hunger! (3 Цар 8:47; Д А 12:11)18I will arise and go to my father, and I will say to him, “Father, I have sinned against heaven and before you. (Изх 10:16; Мт 21:25; Йн 3:27)19I am no longer worthy to be called your son. Treat me as one of your hired servants.”’ (Лк 7:6)20And he arose and came to his father. But while he was still a long way off, his father saw him and felt compassion, and ran and embraced him and kissed him. (Бит 33:4; 2 Цар 14:33; Д А 20:37; Як 4:8)21And the son said to him, ‘Father, I have sinned against heaven and before you. I am no longer worthy to be called your son.’[3] (Лк 15:19)22But the father said to his servants,[4] ‘Bring quickly the best robe, and put it on him, and put a ring on his hand, and shoes on his feet. (Бит 41:42; Ест 3:10; Ест 8:2; Ез 16:10; Зах 3:3)23And bring the fattened calf and kill it, and let us eat and celebrate. (1 Цар 28:24; Лк 12:19)24For this my son was dead, and is alive again; he was lost, and is found.’ And they began to celebrate. (Лк 15:32; Рим 11:15; Еф 2:1; Кол 2:13; Отк 3:1)25“Now his older son was in the field, and as he came and drew near to the house, he heard music and dancing.26And he called one of the servants and asked what these things meant.27And he said to him, ‘Your brother has come, and your father has killed the fattened calf, because he has received him back safe and sound.’28But he was angry and refused to go in. His father came out and entreated him,29but he answered his father, ‘Look, these many years I have served you, and I never disobeyed your command, yet you never gave me a young goat, that I might celebrate with my friends. (Лк 15:23)30But when this son of yours came, who has devoured your property with prostitutes, you killed the fattened calf for him!’ (Пр 29:3; Лк 15:12)31And he said to him, ‘Son, you are always with me, and all that is mine is yours. (Йн 8:35)32It was fitting to celebrate and be glad, for this your brother was dead, and is alive; he was lost, and is found.’” (Лк 15:24; Лк 15:29)