Влезте безплатно

Йоан 8

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society
1 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ (Лев 20:10; Вт 22:22) 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[1]. 7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ (Вт 17:7; Лк 6:37) 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[2], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[3], Иисус и каза: „Жено, къде са твоите обвинители[4]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“ 12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ (Мт 5:14; Йн 1:4; Йн 1:9; Йн 9:5; Йн 12:46; 1 Йн 1:5; 1 Йн 2:8) 13 Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ (Йн 5:31) 14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. (Йн 3:11; Йн 16:28) 15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. (Йн 7:24) 16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. (Йн 5:30) 17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. (Чис 35:30; Вт 17:6; Вт 19:15) 18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ (Йн 5:37) 19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ (Мт 11:27; Йн 8:55; Йн 14:7; Йн 15:21; Йн 16:3) 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл. 21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ (Йн 7:34; Йн 13:33) 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“ 23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. (Йн 3:31; Йн 17:14; Йн 18:36) 24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[5], ще умрете в греховете си.“ (Йн 3:36) 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ (Йн 8:38) 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[6] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. (Йн 3:14; Йн 5:19; Йн 12:32; Йн 12:50; Йн 14:31; Йн 18:32) 29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“ (Йн 16:32) 30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него. (Йн 10:42; Йн 11:45; Йн 12:11; Йн 12:42) 31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[7], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ 33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“ (Мт 3:9; Лк 3:8) 34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. (Рим 6:17) 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. (Йн 7:19) 38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ (Йн 3:32) 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. (Йн 7:28; Йн 16:28) 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“ (1 Йн 4:6) 48 Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ (Йн 7:20; Йн 10:20) 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. (Йн 5:41; Йн 7:18) 51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ (Йн 8:24; Йн 11:25) 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“ 53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ (Йн 4:12) 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. (Йн 8:19) 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[8] отпреди да се роди Авраам.“ (Йн 1:1) 59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде. (Йн 10:31; Йн 10:39; Йн 11:8) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йоан 8

English Standard Version

от Crossway
1 but Jesus went to the Mount of Olives. 2 Early in the morning he came again to the temple. All the people came to him, and he sat down and taught them. (Мт 5:1; Лк 4:20; Лк 21:38) 3 The scribes and the Pharisees brought a woman who had been caught in adultery, and placing her in the midst 4 they said to him, “Teacher, this woman has been caught in the act of adultery. 5 Now in the Law, Moses commanded us to stone such women. So what do you say?” (Лев 20:10; Вт 22:22; Вт 22:24; Ез 16:38; Ез 16:40) 6 This they said to test him, that they might have some charge to bring against him. Jesus bent down and wrote with his finger on the ground. (Мт 16:1; Мт 19:3; Мт 22:18; Мт 22:35; Мк 8:11; Мк 10:2; Мк 12:15; Лк 10:25; Лк 11:16; Лк 11:54) 7 And as they continued to ask him, he stood up and said to them, “Let him who is without sin among you be the first to throw a stone at her.” (Вт 17:7; Рим 2:1; Рим 2:22) 8 And once more he bent down and wrote on the ground. 9 But when they heard it, they went away one by one, beginning with the older ones, and Jesus was left alone with the woman standing before him. 10 Jesus stood up and said to her, “Woman, where are they? Has no one condemned you?” 11 She said, “No one, Lord.” And Jesus said, “Neither do I condemn you; go, and from now on sin no more.”]] (Лк 12:14; Йн 3:17; Йн 5:14; Йн 8:15) 12 Again Jesus spoke to them, saying, “I am the light of the world. Whoever follows me will not walk in darkness, but will have the light of life.” (Пс 36:9; Ис 42:6; Ис 49:6; Мал 4:2; Йн 1:4; Йн 1:9; Йн 7:37; Йн 12:26; Йн 12:35; Йн 21:19) 13 So the Pharisees said to him, “You are bearing witness about yourself; your testimony is not true.” (Йн 5:31) 14 Jesus answered, “Even if I do bear witness about myself, my testimony is true, for I know where I came from and where I am going, but you do not know where I come from or where I am going. (Йн 7:28; Йн 7:33; Йн 8:21; Йн 9:29; Йн 13:3; Йн 16:28; Отк 3:14) 15 You judge according to the flesh; I judge no one. (1 Цар 16:7; Йов 10:4; Йн 7:24; Йн 8:11; Йн 12:47) 16 Yet even if I do judge, my judgment is true, for it is not I alone who judge, but I and the Father[1] who sent me. (Йн 5:30; Йн 8:29; Йн 16:32) 17 In your Law it is written that the testimony of two people is true. (Чис 35:30) 18 I am the one who bears witness about myself, and the Father who sent me bears witness about me.” (Йн 5:37) 19 They said to him therefore, “Where is your Father?” Jesus answered, “You know neither me nor my Father. If you knew me, you would know my Father also.” (Йн 8:55; Йн 14:7; Йн 16:3) 20 These words he spoke in the treasury, as he taught in the temple; but no one arrested him, because his hour had not yet come. (Мт 27:6; Йн 7:8; Йн 7:30) 21 So he said to them again, “I am going away, and you will seek me, and you will die in your sin. Where I am going, you cannot come.” (Ез 3:18; Ез 33:8; Йн 7:34; Йн 8:24; Йн 14:2; Йн 14:28; Йн 16:7) 22 So the Jews said, “Will he kill himself, since he says, ‘Where I am going, you cannot come’?” (Йн 7:35) 23 He said to them, “You are from below; I am from above. You are of this world; I am not of this world. (Йн 3:31; Йн 8:44; Йн 17:14; Йн 17:16; 1 Йн 4:5) 24 I told you that you would die in your sins, for unless you believe that I am he you will die in your sins.” (Мк 13:6; Лк 21:8; Йн 8:21; Йн 16:9) 25 So they said to him, “Who are you?” Jesus said to them, “Just what I have been telling you from the beginning. (Йн 1:19) 26 I have much to say about you and much to judge, but he who sent me is true, and I declare to the world what I have heard from him.” (Йн 3:32; Йн 3:33; Йн 7:28; Йн 8:40; Йн 15:15; Йн 18:20; Рим 3:4; Отк 1:1) 27 They did not understand that he had been speaking to them about the Father. (Йн 8:18; Йн 8:26) 28 So Jesus said to them, “When you have lifted up the Son of Man, then you will know that I am he, and that I do nothing on my own authority, but speak just as the Father taught me. (Йн 3:14; Йн 5:30; Йн 7:16; Йн 8:24; Йн 12:32; Йн 12:34; Йн 16:8) 29 And he who sent me is with me. He has not left me alone, for I always do the things that are pleasing to him.” (Йн 4:34; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 8:16; Йн 10:38; Йн 16:32; Д А 10:38; 1 Йн 3:22) 30 As he was saying these things, many believed in him. (Йн 7:31) 31 So Jesus said to the Jews who had believed him, “If you abide in my word, you are truly my disciples, (Йн 15:7; 2 Йн 1:9) 32 and you will know the truth, and the truth will set you free.” (Йн 8:36; Рим 6:18; Рим 6:22; Рим 8:2; 1 Кор 7:22; 2 Кор 3:17; Гал 5:1; Гал 5:13; Як 1:25; Як 2:12; 1 Пет 2:16; 2 Йн 1:1) 33 They answered him, “We are offspring of Abraham and have never been enslaved to anyone. How is it that you say, ‘You will become free’?” (Мт 3:9; Лк 19:9; Йн 8:37; Йн 8:39; Рим 9:7) 34 Jesus answered them, “Truly, truly, I say to you, everyone who practices sin is a slave[2] to sin. (Рим 6:16; Тит 3:3; 2 Пет 2:19) 35 The slave does not remain in the house forever; the son remains forever. (Бит 21:10; Лк 15:31; Гал 4:30) 36 So if the Son sets you free, you will be free indeed. 37 I know that you are offspring of Abraham; yet you seek to kill me because my word finds no place in you. (Йн 7:1; Йн 8:40) 38 I speak of what I have seen with my Father, and you do what you have heard from your father.” (Йн 3:32; Йн 5:19; Йн 6:46; Йн 8:41; Йн 8:44) 39 They answered him, “Abraham is our father.” Jesus said to them, “If you were Abraham’s children, you would be doing the works Abraham did, (Йн 8:33; Йн 8:56; Гал 3:7; Гал 3:9) 40 but now you seek to kill me, a man who has told you the truth that I heard from God. This is not what Abraham did. (Йн 8:26; Йн 8:37) 41 You are doing the works your father did.” They said to him, “We were not born of sexual immorality. We have one Father—even God.” (Вт 32:6; Ис 63:16; Ис 64:8; Ос 2:4; Йн 8:47) 42 Jesus said to them, “If God were your Father, you would love me, for I came from God and I am here. I came not of my own accord, but he sent me. (Йн 3:17; Йн 7:28; Йн 16:28; Йн 17:8; Евр 10:9; 1 Йн 5:1; 1 Йн 5:20) 43 Why do you not understand what I say? It is because you cannot bear to hear my word. (Ер 6:10; Йн 7:17; 1 Кор 2:14) 44 You are of your father the devil, and your will is to do your father’s desires. He was a murderer from the beginning, and does not stand in the truth, because there is no truth in him. When he lies, he speaks out of his own character, for he is a liar and the father of lies. (Бит 3:4; Бит 4:8; Мт 13:38; Йн 8:23; Рим 5:12; 2 Кор 11:3; 1 Йн 2:4; 1 Йн 3:8; 1 Йн 3:12; 1 Йн 3:15; Отк 12:9) 45 But because I tell the truth, you do not believe me. 46 Which one of you convicts me of sin? If I tell the truth, why do you not believe me? 47 Whoever is of God hears the words of God. The reason why you do not hear them is that you are not of God.” (Йн 8:41; Йн 10:26; Йн 18:37; 1 Йн 4:6) 48 The Jews answered him, “Are we not right in saying that you are a Samaritan and have a demon?” (Йн 7:20) 49 Jesus answered, “I do not have a demon, but I honor my Father, and you dishonor me. (Йн 5:23; Йн 7:18) 50 Yet I do not seek my own glory; there is One who seeks it, and he is the judge. (Йн 5:41; Йн 8:54) 51 Truly, truly, I say to you, if anyone keeps my word, he will never see death.” (Лк 2:26; Йн 5:24; Йн 11:26) 52 The Jews said to him, “Now we know that you have a demon! Abraham died, as did the prophets, yet you say, ‘If anyone keeps my word, he will never taste death.’ (Зах 1:5; Мт 16:28; Йн 8:51; Евр 2:9) 53 Are you greater than our father Abraham, who died? And the prophets died! Who do you make yourself out to be?” (Йн 4:12) 54 Jesus answered, “If I glorify myself, my glory is nothing. It is my Father who glorifies me, of whom you say, ‘He is our God.’[3] (Йн 8:41; Йн 8:50; Йн 13:32; Йн 17:1; Д А 3:13; Евр 5:5; 2 Пет 1:17) 55 But you have not known him. I know him. If I were to say that I do not know him, I would be a liar like you, but I do know him and I keep his word. (Мт 11:27; Йн 7:28; Йн 7:29; Йн 8:19; Йн 8:44; 1 Йн 1:6) 56 Your father Abraham rejoiced that he would see my day. He saw it and was glad.” (Мт 13:17; Лк 17:22; Йн 8:39; Евр 11:13) 57 So the Jews said to him, “You are not yet fifty years old, and have you seen Abraham?”[4] 58 Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, before Abraham was, I am.” (Изх 3:14) 59 So they picked up stones to throw at him, but Jesus hid himself and went out of the temple. (Йн 10:31) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® Text Edition: 2016. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.